Разсъждение

Говори се за Перикъл, че бил човек с почти съвършена човешка красота, но главата му била твърде продълговата и приличала на тиква, така че, където и да се появявал гологлав, предизвиквал смях. За да скрият този негов недостатък, гръцките скулптори винаги са изработвали [скулптурите му] на този велик син на своя народ с шлем[1] на главата. Щом някои от езичниците знаели да скриват недостатъците на своя ближен, колко повече сме, значи, длъжни, ние, християните да вършим това? Преваряйте се в почит един към други (Рим. 12: 10) – заповядва апостолът на онези, които обичат Христос. Но как ще кажем, че обичаме кроткия и пречист Христос, ако ежедневно тровим въздуха, разгласявайки чуждите грехове и недостатъци? Да скриваме своите добродетели и чуждите недостатъци – в това се състои висшата духовна мъдрост.

БЕСЕДА за необходимостта от смърт, за да има повече плод

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод (Иоан. 12: 24).

Защо сеячът хвърля пшеницата в земята? Дали затова – пшеницата да умре и да изгние? Не, а за да живее и принесе плод. Сеейки семето, сеячът не мисли за смъртта и гниенето на семето, а за живота и неговия плод. Наистина, сеячът с радост сее своето семе, без да мисли за смъртта на семето, а за живота и неговия плод. Сеячът е Христос Господ, а хората са Неговата пшеница. Той е благоволил да ни нарече пшеница. Много и различни семена има на земята, но никое не е по-скъпоценно от пшеницата. Защо Господ ни е посял на земята? Дали, за да умрем и изтлеем? Не, а за да живеем и принесем плод. Той мимоходом споменава за нашата смърт, споменава я само като условие за живота и за много плод. Целта на сеенето не е смъртта, а животът. Но семето първо трябва да умре и изтлее; и Той само споменава, защото знае, че ние знаем това твърде добре. Само между другото споменава за това, докато Неговото Евангелие всъщност проповядва за живота, за живота и плода. Затова Той ни говори много, защото знае, че ние не знаем за това, и се задушаваме от незнание и съмнение. И не само ни говори много за живота, ами ни и показва живота. Със Своето Възкресение, от слънце по-ясно ни показва живота и многото плод. Цялата история на Църквата е ясна карта на живота.

О, непобедими Господарю на живота, спаси ни от греховната смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – калпак. Но на запазените скулптури Перикъл е изобразяван с шлем (бел. прев.).