Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2012 08:11 - Гибелта на Христо Ботев - прострелян в гръб, войводата погива от куршум на български четник
Автор: samarinof Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3668 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 14.05.2016 22:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Това е историческата истина, която обаче по никакъв начин не омаловажава подвига на един от най-великите българи за всички времена, чието неизменно място е редом до Апостола на свободата Васил Левски. Но нека кажа няколко думи откъде идва това твърдение и защо старателно се крие толкова години. Нека започнем с това, че немалко от четниците, някои прекарали дълги години в затвора след разгрома на четата, са поддържари това твърдение, но никой не е давал гласност на фактите. И разбираемо защо - както знаем от историята саможертвата на Войводата и неговата чета впечатляват не само сънародниците ни, но имат и голям отзвук в Европа. Но защо се стига до тази нелогична на пръв поглед развръзка - четник да посегне на повелия ги на сигурна смърт в името на Род и Родина поет. Какви са били причините, довели до тази грозна простъпка? За да можем да проумеем и да си обясним това кощунствено посегателство е необходимо да се пренесем повече от век назад, когато великият поет Христо Ботев е смъртоносно прострелян на 1 юни 1876 година, само на 28 г, под в. Камарата, Стара Планина. 
 Синтезирано фактите изглеждат по следния начин: Христо Ботев повежда четата абсолютно неподготвен, без никакъв военен опит тактически. Използва ефектните, но неудобни бутафорни униформа и чизми, използвани от него в тетарални постановки по време на пребиваването му в Браила, които допълнително затрудняват придвижването му и сриват волята му. Това е и основната причина комитетите и българските села да не подкрепят четата - неподготвеността на войводата и предварителната обреченост на неговата мисия. Неоспорим факт е, такива
 хайдушки водачи като Панайот Хитов и Филип Тотьо, доказали се в не една битка, в последния момент отказват да оглавят трескаво подготвяната в Румъния чета. Не от страх, естествено, а защото разбират, че пламенния дух на поета не е достатъчен за да надвият над добре подготвния вражи аскер. Впоследствие техните опасения напълно се потвърждават - слабата тактическа подготовка на Войводата и липсата на опит сриват духа му, което довежда до негодувание в редиците на четницте. Допълнителна причина за това става и факта, че никъде по пътя дружината не среща подкрепа. Селяните са били убедени в обречеността на мисията и не са откликнали на поетичния плам с който Великия калоферец повежда хората си на сигурна смърт.

В тази връзка ще ви представя част от книгата на Христо Нанев, посветена на изключителния феномен Слава Севрюкова. 
Христо Нанев е завършил в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Автор е на изследването “Регресия и възстановяване на спомени от предишен живот”, както и на книгите за Слава Севрюкова “Бъдете в този свят, но не от този свят” и “Прераждане и еволюция”. Твори в манастири, далече от светската суетня. Там, в монашеските килии, добре опознава и релаксивно-медиативната регресия, известна още като хипноза, чрез която надниква в спомени от миналото. 
Христо Нанев има щастието да бъде допуснат в близкото обкръжение на феномена Слава Севрюкова, която по принцип била много потайна. Ето част от прозренията на една непозната уникална българка - Слава Севрюкова:

Гибелта на Ботев
" Старите, с многогодишен опит хайдушки водачи Панайот Хитов и Филип Тотьо, доказали се в не една битка, в последния момент отказват да оглавят трескаво подготвяната в Румъния чета. На тях им е ясно като бял ден – обречена е в зародиш. Врели и кипели в хайдушките дела, не е в стила им да рискуват нахалост. Няма да сложат глави в торбата в подкрепа на една изгубена кауза. Оплискано в кръв, сринато, опожарено – такова по онова време все повече се очертава Априлското въстание.
За да не се провали вече сформираната въоръжена дружина, която по предварителен замисъл трябвало да бъде предвождана от Панайот Хитов, а поетът да е неин писар (задача, изцяло по силите му), огненият публицист поема тежката войводска мисия. Ще я изпълни ли без военен и пълководчески опит? Той не пресмята. Стремглаво се хвърля в битка. Не като един от многото. Като водач. Героите се раждат от абсурда. --- Първо – акостирали на Козлодуйския бряг, ентусиазираните Ботеви четници са грабнати от обаянието на напетия снажен войвода.
Нека си го представим. Той е в стихията си. Респектира с блестяща униформа и красива стройна осанка. Покорява с огнен поглед. Да се вслушаме в бликналите възторжени слова. Поетът се вълнува. Пламенната му реч за избавлението на роба и сладостта на свободата взривява. Вижда как България гори и стене в стихията на бунта. Поробените братя се сражават и трепетно търсят подкрепа. С радост, с усмивка, с оръжие гинат за Родината! Там жени берат цветя и плетат венци да закичат барутните пушки... Там... ... Лее се, лее вълшебното слово на екзалтирания войвода. Тръпчиво, завладяващо, като полета към независимостта. Възпламенява сърца. Окриля души. Поетът умее това повече от всеки друг. Четниците са очаровани. От оживелите пред тях героични картини. От обреклия се на саможертва магнетичен водач, повел ги към изгряващата Свобода. Просълзени са. И опиянени. Войводата стремително предвожда дружината. Снажен, с грабваща окото хусарска униформа, с перо на самурения калпак. С кобур, сабя на кръста и високи черни лъскави чизми. (Груба стратегическа грешка – водачът в никакъв случай не трябва да се набива на очи, за да не се превърне в лесна мишена за врага. Това би могло да се окаже фатално за четата. Подобен лукс опитните войводи Филип Тотю и Панайот Хитов за нищо на света не биха си позволили – б. а. )При Ботев е обратно – одеждите му са блестящи. Излъчват приповдигнатост и някаква странна тържественост. Сякаш е поел не на смърт, а на парад. (В интерес на истината, той е бивш актьор от трупата на Добри Войников в Букурещ. Униформата му е от реквизита на един от тамошните театри – б. а.) Второ – едва дебаркирали на Козлодуйския бряг, върху четниците твърде бързо се стоварват нелеки прозаични проблеми. Точната дума е трагични. Не проблясва искрица въстание отвъд Дунава. Врачанската кааза е утихнала повече от всякога. Населението е не само мирно, но и жестоко наплашено от чудовищните зверства на поробителя. Дистанцирано, хладно. Някъде дори враждебно. Там, където ги има, мъжете и жените са се изпокрили и заключили по домовете. Повечето за по-голяма сигурност са далеко извън тях. Трето – задават се не по-малко мъчителни, вече битови проблеми. Новите лъскави чизми на напетия войвода бързо се превръщат в бреме за него. Стягат, подбиват краката му. Нима в напрегнатия продължителен поход той, предвождащият дружината, трябва да куца? Героично понася несгодата, но се налага членовете на четническия щаб, загрижени от началото за него, да го снабдят с кон, а по късно и с цървули, за да превъзмогнат стоварилите се неудобства. Четвърто – когато на пътя на четата се изпречват група черкези-кавалеристи, експлозивният Ботев с извадена шашка, пришпорил коня, полита срещу тях. (Съпоставяйки го с Апостола, Слава Севрюкова констатира: ‛За разлика от Левски, той е непрактичен. Като всеки роден поет, във висша степен е идеалист.‛) За втори път щабът на четата в лицето на опитния й военен ръководител Никола Войновски спешно се намесва. С тактически маньовър отблъсква нападателите. Запазва преждевременно да не погине войводата с барутен характер. А после благоразумно охлажда бликналия му ентусиазъм. Това са факти. Доказват – гениален поет, журналист и революционер, Ботев не е подготвен като военни знания и практика. Затова трудно се адаптира към нелекото изкуство на четническата стратегия. Пламенен публицист, не притежава, като някои от участниците в четата, боен и хайдушки опит. (Сред тях с военна подготовка са братът на Левски – Петър Левски, участвал в легията на Раковски, Димитър Икономов с чин капрал от същата легия, Спас Соколов – учил в Белградското военно училище, Никола Войновски – служил в руската армия, Йордан Йорданов-Инджето – с три години стаж в румънската войска и участие в четата на Стефан Караджа, Димитър Дишлията – другарувал с Хаджи Димитър и обикалял България с четата на Панайот Хитов, Хаджи Костадин поп Хаджидимитров – учил в Одеското военно училище, Тодор Илиев – служил в румънската жандармерия, Теофан Раданов – командир на доброволческа чета в Босненско-Херцеговинското въстание, Никола Кючуков – участник в същото въстание, и други – б. а.) Практическите умения в тази ситуация са много по-ценни от ентусиазма, колкото и заразителен да е той. Какво ли би коствало това на четата? Възниква сериозен проблем – има ли войводата качества успешно да я води? Инициативният комитет, подготвил изпращането й в разтърсеното от бунта сърце на Отоманската империя, далновидно е предвидил изход. Нелеката стратегическа задача е възложена на военния й командир Никола Войновски. Като офицер на руска служба, той притежава добра подготовка. Друг безспорен факт. Неведнъж Слава Севрюкова подчертава: ‛Напетият войвода е с чувствителна, нежна, ранима духовна настройка на поет, но е лишен от пълководчески качества.‛ След мъчителен поход четниците са въвлечени в унищожителни обезкървяващи ги огнени схватки. Ожесточените сражения взимат все повече жертви. Дружината редее. Кръвопролитните битки при Милин камък, Вола, Камарата и Околчица сериозно я разтърсват и обезсилват. Все по-често се долавя приглушеният, засилващ се тътен на назряващо недоволство. Понася се гневен ропот срещу невъстаналото население на Враца, изпокрилите се окръжни апостоли и бездействието на революционния комитет там. Опасно е искрата на брожение да не се раздуха и прехвърли срещу водачите на четата и най-вече срещу войводата. Бързо топящата се дружина навлиза все и все по-навътре в Балкана, а вест за въстание няма и няма. Не пристига помощ ни от Враца, ни от околните села, както горещо се е очаквало. На път е да се реализира най-жестокият кошмар. Противникът, зверовит бошибозук, настървен и все по-многоброен, подкрепен от редовна войска, затяга смазващ обръч. Жертвите растат. Без спасителен изход за обречената чета, във върховните мигове на напрежение първоначалната възторжена екзалтация на войводата отстъпва. Задава се полюсно противоположна – на покруса и черно отчаяние. Истината – Ботев няма практическа подготовка да бъде водач на четата, но любовта му към Родината го тласка към саможертва. ‛В мигове на свръхчовешко напрежение – забелязва психотроничката – той не съумява да потисне обзелите го крайно мрачни чувства и настроения. Оживява поетът в него. В разрастващите се етапи на сътресение, достигащи логичната си кулминация, фината му изящна душа допуска груби тактически грешки.‛ Нека отново се върнем към развихрилите се драматични събития, но разкрити вече през психотронния взор на Слава Севрюкова. Тя забелязва – ропотът в дружината срещу това, че няма и следа от въстание, и срещу онези, които са я повели (и подвели), става все по-явен. Расте, неуправляемо се усилва. Назрява остра реакция срещу водачите. Ботев с изострените си рефлекси не може да не го забележи. Още по-невъзможно е да не откликне. Поетът в него в тези кризисни трагични мигове все по-често проговаря в скръбни тонове. Ботев е отчаян. И вече не прави каквито и да са опити да потисне и прикрие чувствата си. Близките му съмишленици изтеглят изпадналия в униние войвода-поет встрани, до уединена скала. Сурово предупреждават: ‛Замълчи, войводо!‛.‛Всичко се срина!... Избиха момчетата... Нахалост... Нахалост...‛ – Ботев рухва. Най-близкият по чин до него неочаквано изважда револвер. Заплашително го размахва. В тоя решителен миг на крайно напрежение и безизходица – Слава вижда – не са издържали и неговите нерви. Свръхафектиран, без опит във военното дело и психологията, войводата не съумява да се овладее: ‛Аз ли да мълча, аз?!... Избиха момчетата!... Подведоха ни... Враца мълчи... Защо?!...‛ Всеки може да изпадне в моментна слабост. (Драмата се разиграва при едно от ожесточените сражения. В оглушителния, развихрил се на живот и смърт кървав бой, никой извън щаба не забелязва все по-заплашващата да се стовари трагедия над обречената дружина.)
--- ... Сражението приключва. На групи, на групи бунтовниците се оттеглят. Тревожно напрежение витае, съпроводено с чувство за мрачна безизходица. Какво да се предприеме? Дали оцелелите четници да се насочат към отстоящата недалеко спасителна Сърбия? Или да продължат все и все по-навътре в непристъпните спасителни дебри на стария хайдушки Балкан? Това обсъжда войводата със своя щаб зад прикритието на невисока канара. Без да се стигне до единно решение. Ботев се изправя, за да види къде е поела дружината. В тоя фатален за него и четниците миг изтрещява пушка. Пронизан в гърдите, войводата рухва. Прорицателката забелязва – куршумът е изсвистял откъм гърба. Кой е стрелял?
С психотроничните си умения Слава ‛забавя‛ и внимателно проследява ракурса в пространството на светкавично протеклите събития: ‛Добре прецеленият куршум, отпратил извисената душа на поета в други светове, не е турски. На четник е – висок едър мъж...‛   --- Има ли покушение срещу войводата? Ако да, кои са доказателствата за това? След неговия край остатъкът от дружината се разпада на части. Поведени са от отделни членове на щаба и редови четници с повече опит: Никола Войновски, Георги Апостолов, Димитър Икономов, Никола Кючуков...
Не издава ли липсващото единно ръководство все по-пролазващите дълбоки вътрешни сътресения и разногласия? А може би – разрастващо се тягостно вцепенение? Неодобрение на станалото? Малцината очевидци на покъртителната сцена едва ли са съзрели успокояващи знаци в зловещата, непредвещаваща нищо добро кървава развръзка.
В спомените на Никола Кючуков се откроява странен епизод, на който дълго време, кой знае защо, никой от по-късните изследователи на събитията не обръща внимание. Касае се за внезапно настъпило охладняване в отношението към Ботев на един от щаба на четата, отказващ да изпълнява заповедите му, по-късно повел част от нея. Събитието е непосредствено преди смъртта на войводата.
За какво говори това?
(На въпроса дали е обсъждана възможността за евентуално покушение над Ботев от негови четници Никола Обретенов споделя пред комисия, създадена през 1929 г.: ‛Да, много се коментира това в затвора‛.
Мнението не е пристрастно. Сходни са становищата и на други участници в Ботевата чета по време на заточението им – виж в. ‛Независимост‛, бр. 2406-2414, 1-11. 06. 1929 г. – б. а.) Дни след покъртителното събитие екзекуторът на войводата и повечето от заменилите го по силата на обстоятелствата на свой ред ще погинат в неравна битка. Не е ли тук причината малцината доживели Освобождението очевидци на страшната трагедия да запазят и отнесат в гроба една зловеща кървава тайна? Казано е: ‛за мъртвите – или добро, или нищо.‛
--- ... Столетие и половина по-късно за развихрилата се ужасна развръзка може само да се гадае.
‛След време го издигат в кумир – констатира от разстояние на годините Слава Севрюкова. – Това бе допуснато, защото от величав пример за саможертва се нуждае всяко племе.‛ Мистериозният куршум, изсвистял уж неизвестно отде и пронизал гърбом поета-войвода, най-вероятно е на... Всъщност, има ли значение на кого? По-важният въпрос е – трябва ли тази горчива информация да е достъпна за малцина?"
Христо Нанев



Гласувай:
6
0



1. mt46 - Няма логика
02.06.2012 11:15
четник да е застрелял Ботев... Има и друга, по психо-логична, версия /на поета Стефан Цанев/ - че Ботев, виждайки края, се е самоубил... Той е тръгнал, за да ПОДКРЕПИ Априлското въстание - затова се насочва към Враца. Но във Врачанския революционен окръг въстание няма, Враца спи - затова и Ботев е крайно разочарован...
цитирай
2. andrei - Убиеца на Ботев се знае кой е.
02.06.2012 11:45
Има документи,които са строго пазени.Много трудно човек би се самоуби с изстрел в гърба!Името на убиеца гравитира,около Н.Обретенов,Апостолов и Войновски ?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: samarinof
Категория: Лични дневници
Прочетен: 71943
Постинги: 166
Коментари: 149
Гласове: 103
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930