Западът трябва да реши много сложна задача: как да задушат агресивна държава с ядрено оръжие, което при това се управлява от полупараноици  

Алексей Арестович

  В момента в света се формира десен Коминтерн, който Москва иска да вкара в следващи европарламент 

През 21 век ще се води хибридна, почти световна война, по целия фронт на старата Студена война, военният експерт, пред "Апостроф" 


- Г-н Арестович, по какво се различава отравянето на Сергей Скрипал от убийството на Александър Литвиненко и какви ще са последствията за Русия?

- Ако изобщо можем да говорим за разлики, то това са детайли, защото по същество историята е една и съща: първо убиха един бивш раззунавач, сега се опитаха да убият следващия. Но руснаците убиват специфично: в случая с Литвиненко следите от радиоактивното вещество бяха останали в самолета, с който е било превозено, в хотела, бяха оставили следи из цяла Европа. Сега, видимо, са си научили урока и отровиха "само" половината Солсбъри, а 21 души са пострадали от нервно-паралитичното вещество. 

Аз съм убеден, че да се вкара такова вещество е възможно само с дипломатическа поща. "Новичок" е произведен в Русия, това е установено. Тоест, Русия е използвала химическо оръжие на територията на Великобритания. Това не е отрова в чаша с чай...това е много по-мащабно престъпление.

- Какъв ще бъде отговорът? 

- Ще задушават Русия бавно. На врата и е сложен железен обръч и лека-полека, по половин оборот ще го затягат всеки път, когато се случи нещо такова. Работата е там, че и Великобритания, и САЩ, и като цяло Западът трява да решат много сложна задача: как да задушат агресивна държава с ядрено оръжие, което при това се управлява от полупараноици? Не може да и нанесеш ядрен удар. Затова те ще предприемат комплексни мерки - дипломатически, финансови, информационна, а дори и военни.

Ако бях на мястото на британците тихомълком щях да използвам всякакви методи: например, в Сирия някакви кюрди-терористи ще свалят руски самолет - така, съвсем случайно и британците нямат нищо общо с това. Или дронове ще атакуват Хмеймим, ще изгорят няколко руски самолета. И паралелно с това изгонването на дипломати, блокиране на сметки на олигарси, проверки и други неща, които вече се правят. На военни мерки няма да се решат, ще ги задушават финансово и политически. И демонстративно ще бойкотират Световното по футбол.

- Колко сериозно е това с бойкота на Световното, все пак става дума само за едно състезание? 

- Не, това е удар по международната репутация на Русия. Те вече понесоха такъв удар на Олимпиадата, с "неизвестни атлети" под неутрален флаг. Един от начините за провъзгласяването на величието на Русия от Путин е спорта. Когато човек е похарчил 50 милиарда долара за организацията на Олимпиадата в Сочи, това е колкото бюджета за отбрана, това означава нещо. 
Западът удря по болевите точки - те въвеждат мерки, спрямо конкретни личности или група хора, формиращи политиката. Те не искат да съсипват Русия и не искат да страда руският народ, те удрят по тези хора, които формират руската политика.

Спортът е много важен за Путин, за организацията на световното по футбол са похарчени и продължават да се харчат гигантски пари и затова Западът удря по него. Освен това има още един аргумент: и агресията срещу Грузия, и агресията в Крим бяха извършени под прикритието на международни спортни състезания. Не е изключено и този път Кремъл да е имал подобен план. 

- Колко разпространена е практиката за унищожаване на бившите шпиони или това е "ексклузивно" руски подход? 

- До 1975 година в Първо главно управление на КГБ на СССР съществуваше цял отдел, който се занимаваше с убийства без съд зад граница. За него работеха 14 института, цяла академия на науките по производство на различни начини за убийства. След 1975 година, когато беше подписано Хелзинкското споразумение и СССР подписа Хартата за правата на човека убийствата спряха. После Путин възобнови тази практика.

Те много и често убиват в чужбина, например, унищожени са десетки представители на чеченската съпротива. Обикновено западните спецслужби прилагат цял комплекс от мерки за защита, така че руснаците да не могат да се доберат до тях. Но със Скрипал са постъпили по-хитро: разменили са го, позволили са му да замине за Великобритания, той е продължил да работи там и никой не го е закачал 12 години. А след това - хоп, и са го настигнали. Това е добра, стандартна чекистка практика. 
Освен това руското военно разузнаване е много жестока структура, тя не прощава. Доколкото Скрипал е от ГРУ (военното разузнаване) напълно е възможно да е атакуван от "бившите свои", а не от ФСС.  
Русия не е единствената страна, която убива "своите предатели", но това за Путен е елемент от политиката му. Путин, който е под санкции и обвинения, че с негово съдействие в Сирия е използвано химическо оръжие, с куп международни проблеми, въпреки всичко си позволява убийство дори във Великобритания, като при това е убеден, че така трябва. Той играе на обостряне.

Това не беше част от предизборната му кампания, както смятаха някои. Той нямаше защо да се тревожи за изборите. Това просто е политиката на Русия по отношение на Запада. Няма да се уморя да повтарям, че с идването на власт на Путин той започна стратегическо контранастъпление срещу Запада, за да възроди, поне частично, Съветския съюз под формата на военно-политически блокове, системи на зависимост, така да се каже - да очертае зоната на изключителен интерес на Русия. Задачата-минимум е бившият СССР, а задача-максимум, зона на приоритетно внимание Източна Европа, Балканите, части от Близкия Изток.
Тази война срещу Запада се води откакто Путин е на власт, но Западът не иска да си го признае, защото трябва да се занимава със себе си и институционалната си криза. Западът не иска да признае, че срещу него се води война, независимо от това, че срещу него е използвано химическо оръжие. Такова признание би означавало, че трябва да пренасочи голяма част от усилията си за борба с Русия, вместо да се самореформира. И Путин се възползва от това.

- Как ще продължат опитите на Русия да въздейства на Запада? 

- Кремъл ще играе и на крайнодесния и на крайнолевия фланг. Съветският съюз създаде левия интернационал. В началото на 20 век лявата идея беше много популарна, това е органична идея на Запада. Тя е отговор на съществуването на капитализма и ще бъде популярна докато съществува и той. Съвременна Русия използва ленинския метод, но залага не толкова на крайно левите, колкото на крайно десните. Те създвата десен интернационал. Виждаме колко сила набират десните в Унгария, в Полша. Води се борба между Русия и САЩ за Европа.
През 2019 година ще има избори за Европарламент и Русия полага усилия да "пробута" колкото е възможно повече десни, формира този "десен интернационал". Вижте изборите в Италия, те са показателни. Победиха приятелите на Путин: партията на Берлускони, "Пет звезди". Те са крайни евроскептици и крайни поддръжници на Путин. 
Можем да говорим, че в момента в света се формира десен Коминтерн. Но в същото време Москва не забравя и левите. 

Русия вижда Европа и Запада като огромна ледена скала и търси всяка цепнатинка, за да сложи там длетото и системно да удря, докато не разбие скалата. Доколкото това не е Съветският съюз, ресурсите на Кремъл са ограничени, съвременният свят е твърде взаимозависим, а Русия не е способна на еднократно силово действия, тя прилага във всяка ситуация метода на "минималното средство". 

В навечерието на влизането на Черна гора в НАТО Кремъл опита да завладее парламента с оръжие. В Полша те просто "хранят" крайно десните, в Унгария се побратимяват с Виктор Орбан, а след това подгонват бежанците от Сирия, като по този начин си решават задачите и в Сирия, и в Европа. Освен това играят с десните и крайно десните и в Германия, и във Франция.
Ленин долго е живял на Запад, изучил го е добре и е разбрал как трябва да се бори с него: всеки проблем незабавно трябва да бъде превръщан в политически, тоест, във въпрос за властта и получаване на пълномощия да провеждаш собствената си политика. Русия прави всичко възможно всеки проблем на Запада, от феминизма до комунизма, да се превърне в политически проблем. В епохата на съвременните комуникации това не е трудно.

За да отговори адекватно на Русия, Западът трябва да признае пторажението си спрямо Русия още от 1991 година.

- Готови ли са за това? 

- Не. Няма целенасочено настъпление срещу Русия. Тя настъпва, а Западът отвреме-навреме извършва по някоя атака. Даже в САЩ не е формирана определена политика спрямо Русия. Западът формира повече или по-малко твърда позиция, но тя е много по-слаба отколкото трябва.

Но трябва да признаем, че Западът се бави, но стига далече. Санкциите срещу Кремъл не толкова поразяват Русия днес, колкото извършват "футуроцид" – те препречват възможностите в бъдеще Русия да премине сама четвъртата промишлена революция. Русия също се намира в интересна фаза от развитието си - тя търси нова форма на империя.Тя вече изпробва православния и комунистическия вариант. 

Те имат няколко проекта, заради които, впрочем, в Кремъл се води подмолна война. 
Те търсят тази нова форма и в крайна сметка ще я намерят. 
Именно този вариант, в който новата руска империя се превръща в сериозна сила, способна да определя случващото се в света, трябва да предотвратят санкциите.
Руското ръководство напълно си дава сметка какво се случва, затова и непрекъснато се повишават залозите в тази игра на обостряне. Сега, когато Путин отново седна на трона и получи условна легитимност за следващите 6 години напред, той ще върви само в тази посока. 
Ние стремително, системно и целенасочено вървим към сериозен конфликт между Русия и Запада. Трябва да си даваме сметка, че първо, този конфликт вече е започнал, и второ, няма да има размяна на ядрени удари. Това ще бъде поредица от специфични сблъсъци, напълно отговарящи по форма и съдържание на 21 век: хибридна, почти световна война, по целия фронт на старата Студена война. И тя (внимание!) няма да завърши, докато Русия не намери формата на новата империя, а Западът не преодолее собствената си криза - около 2030-2035 година, не по-рано. 
Анализирал съм речите на Путин от момента на идването му на власт през 1999 година. В психологията има един принцип: всичко, което ще бъде, вече е. Това означава, че всичко, което ще се случва в бъдещето, дори най-отдалечените събития, вече имат микропризнаци тук и сега. И по действията на Русия много ясно можем да проследим как стигнаха дотук: например, когато прекратиха действието на Договора за конвенционалните оръжия в Европа. Това беше въпиющ знак. А ако съпоставим Мюнхенската реч на Путин с обявяването на студена война? А последвалата агресия срещу Грузия? Инициативата за създаване на обща държава с Беларус? С инициативата за Евразийското пространство? 
Ако анализирате думите на кремълската върхушка от Александър Дугин до Владимир Путин ще видите как се е формирала политиката им.

- Но тази нова империя ни показва анимационни филмчета за оръжие, което не е известно дали изобщо съществува.

- Да, това е старо турско филмче, но, разбирате ли, че ние може колкото си искаме да се смеем на Русия, но войната е сложно, комплексно явление. Докато ние се смеем тук, в Източна Гута от руски бомби загинаха вече над хиляда души и там убиват деца. От една страна, анимацийки, а от друга - използване на химическо оръжие. И смешно ли му е на семейстгвото на британския полицай, който е открил Скрипал и дъщеря му и сега също е в кома? 

Може да се смеем на анимацийките, но не трябва да забравяме, че точно в този момент Русия убива хора. Това не са шегички
http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/aleksey-arestovich-dokato-chetete-tova-tochno-v-tozi-moment-rusiya-ubiva-hora

Това бълнуване е за психиатър в съответното заведение.

Бълнуване било, че руските орки убиват. Ми не, те са навсякъде, където им се покланят и влезат ли веднъж в чужда къща, няма излизане.