Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04 12:11 - БСП продължава да фалшифицира историята, опитвайки да представи терористите като антифашисти
Автор: samarinof Категория: Лични дневници   
Прочетен: 154 Коментари: 1 Гласове:
5



  Яловият опит на Велислава Дърева да оневини комунистите и Москва за кървавия атентат в „Света Неделя” image

 

16APR2019  

Виолета К. Радева

Предаване на уж обществената, издържана с наши пари БНТ предизвика преди дни оправдана реакция на гняв и погнуса, както и резонния въпрос това телевизия на БСП ли е, нейното ръководство подопечно на червената централа от „Позитано” 20 ли е? Как иначе можем да си обясним трибуната, която беше щедро предоставена на госпожица Велислава Дърева, за да сипе лъжи по националния ефир за абсолютното неучастие на Съветска Русия и на най-видните комунистически „герои” и „вождове” в най-големия и ужасяващ терористичен акт в света през ХХ век – атентата в софийската черква „Света Неделя” на 16 април 1925 година?
Госпожицата написала дори цяла книга, за 

да оправдае Москва и Коминтерна

 Нещо повече, докарала била уж вода от девет кладенеца, за да „докаже”, че атентатът е организиран и осъществен от ... цар Борис III и от правителството, че той е дело на „фашистката власт”, за да намери някакви основания за последвалите репресии спрямо комунистите и левите земеделци! Твърденията на видната червена „демократка” са толкова абсурдни и нелогични, че всеки здравомислещ човек би се загрижил за нейното психическо здраве. Всъщност видната деятелка на създадения от Жельо Желев Клуб за гласност и преустройство /!!!/, възхвалявана като дисидентка и плътно стояща до първия след 1989 г. наречен „син президент”, после работеща за „демокрация” чрез една сладка фондация, много добре съзнава какво върши. Нейната и на останалите комунисти-„дисиденти” /тоест разколник/ и участници във вътрешнопартийния преврат на 10 ноември 1989 г. непосредствена задача и по-далечна цел беше първо да махнат станалия неудобен и нежелан за Михаил Горбачов, вече изхабен лидер на БКП Тодор Живков, а после с малко козметични операции и промени да се запази по същество властта на висшата номенклатура. Стратегическата цел – да бъде трансформирана червената върхушка като капиталистическа класа, в чиито ръце е всичко в нашата „обрулена градина”, по сполучливия и колоритен, вече позабравен израз на проф. Александър Чирков – беше успешно осъществена.
„Преустройството” стана.
„Гласността” обаче с годините и особено с появата на социалните мрежи в интернет взе да подкопава устоите на удобния ляв олигархичен ред. Все повече хора проглеждат и разбират, че набиваните в продължение на 70 години „истини” за съществуването на някакъв зловещ „монархофашизъм” в Третото българско царство е една огромна манипулация, откровена лъжа, непочиваща на никакви факти, противоречаща на всякаква теория за същността и характера на тоталитарната фашистка държава. Нещо повече – все по-ясно става на мнозинството, че 

фашизмът и комунизмът са еднояйчни близнаци

 и следователно за „фашизъм” можем да говорим за периода след окупацията на България от съветската армия през 1944 година. Тогава  какви „антифашисти” са тъй наречените активни борци, тоест родителите и дедите на днешните видни пропагандатори на лявото, на неокомунизма, на идеолозите и журналистите от днешната БСП? Срещу какъв „фашизъм” са се борили преди 1944 година?
Те обаче със зъби и нокти са се вкопчили в самоидентификацията си като „антифашисти”, за да се легитимират наред с държавите от старите демокрации, че са същите борци с хитлеровия националсоциализъм и с италианския фашизъм, че заслужават същото признание и привилегии. А всъщност през цялата си история БКП, независимо от различните си словесни превъплъщения: социалдемократи, тесни, комунисти, социалисти – е била винаги и единствено партия-рушителка на Българската държава и подчинен клон на КПСС, а дейците ѝ платени слуги на една чужда, тиранична империя и на криминалните елементи, които са я превзели през 1917 година! Не е ли показателно, че Германия и СССР си сътрудничат приятелски през 30-те години на ХХ век? Че НКВД създава и обучава хитлеровите репресивни служби? Че Сталин и Хитлер заедно се нахвърлят върху Полша и си я поделят братски? Не е ли истина, че БРП/к/ призовава в периода на братска и идейна любов между СССР и Германия Царство България да се прегърне с двете тоталитарни държави? Лъжа ли е, че съветските шпиони като ген. Владимир Заимов признават, че са били „луди от радост”, когато бил сключен пактът Молотов-Рибентроп? 

Но докато малкият брат на комунизма – националсоциализмът – е осъден в Нюрнберг, то комунизмът не беше осъден по подобен начин за престъпленията си срещу човечеството, за милионите принесени в чест на марксистко-ленинската идеология и на налудничавите бълнувания за някакъв рай на Земята жертви. На всеки, който напомня за престъпленията на комунистическите партии, независимо как се наричат и колко пъти са променяли името си с надеждата да прикрият истинската си същност, левите идеолози слагат етикета „пещерен антикомунист”. Да сте чули някого някъде да определят като „пещерен антинацист”? Нали същността им е една и съща?! 
Антикомунизмът бил отживял времето си. Не! Не е! Доказателство за това е съществуването на комунисти, разпространяването на марксизма и неомарксизма, опитите да се наложи окончателно комунистическото определение „монархофашизъм”, пример за което са и напъните на госпожица Дърева да разпространява лъжи чрез националния ефир! 

Ето защо днес е толкова трудно да скъсаме като общество с пороците, с несправедливостите, с кражбите в невъобразими мащаби, с всеобщата лъжа, с цялата среда на политически разврат, в която съществува българският народ и която разсипва неговата душевност и неговата идентичност.
Но напъните на госпожица Дърева не са нещо изолирано. Атаката на червените наследници на убийците срещу истината е отдавнашна. Изопачаването на фактите, свързани с атентата през 1925 г., можем да открием в появилата се през 2011 г. книга на офицера от БНА Андрея Щерев „Атентатът в „Света Неделя” и терористите”, където авторът правел „нов прочит” на документите! Но явно манджата трябва да бъде притоплена, фалшифицираните данни и манипулативните изводи трябва да бъдат поднесени и разгласени шумно от разпознаваема фигура в БСП и сред русофилието, тъй като сме в много важен за бъдещето на Европейския съюз момент и 

трябва да се „изчисти” лицето на Русия

 Затова изглежда са позволени всички средства, всякакви лъжи, всякаква демагогия. От другарите, разпространители на червената истина излиза, че младият цар Борис сам си е организирал атентата на 14 април 1925 г. в Арабаконашкия проход, та да се събере после в черквата управляващият и военен елит на държавата, за да бъде ликвидиран! Били намесени чужди разузнавания. Да, намесени са! Това е самата истина, но набъркани в подготовката и изпълнението на атантата на Велики четвъртък са две чужди разузнавания – на Съветския съюз и на Югославия, която доволно е потривала ръце и чакала да настъпи хаосът в България, за да дойде и да я „усмирява”. Да не забравяме колко комунисти и леви земеделци има по това време в Сърбия, която ги е приютила, храни ги и им плаща след метежа през септември 1923 година.
Абсурдността на опита да бъдат оневинени комунистите за атентата проличава и от факта, че госпожица Дърева пренебрегва дори „самопризнанията” на най-видните комунистически ръководители на този варварски акт като Станке Димитров и Петър Абаджиев, които на последвалата Московска конференция на БКП разказват за действията си по организирането и осъществяването му с детайли и направо стъписващи подробности как са замисляли да сложат взрив под целия под, за да загинат всички присъстващи, как са възнамерявали да избият дошлите на опелото хора чрез отровен газ и гранати...Документът се намира в ЦДА и всеки, който проявява интерес, може да прочете тези ужасяващи с цинизма и безчовечието си страници. 

Каква всъщност е истината за атентата?

На 16 април 1925 г., Велики четвъртък, взрив превръща в руини черквата „Света Неделя” и оставя под отломките на падналия купол мъртви 156 жени, деца и мъже, а други около 500 са осакатени жестоко, като някои умират по-късно от раните си. От взрива земята в широк периметър се разтърсва като от силно земетресение, а отломки от камъни, тухли и мазилка хвърчат по площада. Писъци и стенания се носят над стелещия се дим и се издигат към небето, сякаш са молитва към Бога. Паниката на множеството отвън е огромна. За нормалното съзнание на българите в началото на ХХ век е било почти немислимо да бъде взривен християнски храм. Да, главорезите на Ленин, Троцки, Свердлов, Зиновиев, Сталин разстрелват и избесват десетки хиляди свещенослужители и разрушават стотици църкви и манастири след като завземат властта, но в останалия цивилизован свят подобно варварство не се е случвало от времето на Великата френска революция. 
Платените слуги на Сталин, както и успелите да емигрират след юни 1923 г. леви земеделци, независимо от предизвестеното поражение на насилнически действия в този период, не се отказват от намеренията си да завземат властта. Коминтернът изпраща в България Петър Абаджиев, политически офицер от Червената армия, който организира и ръководи терористичната дейност на тукашните болшевици. Започва системното избиване на политици и държавни служители. На 15 март 1925 г. се взема решение за голям атентат, чрез който да бъде ликвидирано цялото държавно ръководство. Задачата била „да не остане нито един жив”! Още от края на 1923 г., след неуспеха на септемврийския метеж, организиран също от Коминтерна, разбойническо-комунистическите банди вилнеят из България, подготвят и осъществяват няколко неуспешни атентата срещу младия цар Борис III и съсредоточават своята „революционна ярост” срещу видни български интелектуалци. 

Атентатът е замислен от ЦК на БКП

 и организиран от Военната комисия на партията начело с нейния ръководител Коста Янков. В организацията участват още Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Николай Петрини. Преки извършители са Петър Абаджиев и клисарят на черквата Петър Задгорски. Целта на престъпниците е да ликвидират с един замах цялото правителство и голяма част от генералитета, като първа стъпка към превземането на властта в създадения по този начин властови вакуум. Това е част от болшевишката стратегия за пълзяща революция, чието начало е предвидено да бъде в България и да обхване после целия Балкански полуостров и Европа, така че СССР да превзема все нови и нови територии, до пълната победа в световен мащаб на пролетарската диктатура и разрушаването на „стария свят”. Това е целенасочено действие срещу държавата, акт за унищожаване на България. На такава агресия са способни само лишени от съвест, жадни за власт и безумно жестоки хора. За тях е нещо в реда на нещата да убият невинни жени, деца, възрастни. За тях човешкият живот няма никаква цена и те спокойно посягат да го изтрият от лицето на земята в името на една налудничава утопия, каквато е комунистическата за създаването на „новия” човек. Комунистите искат да унищожат човешката субстанция, моралните устои. 
През 1995 г., в навечерието на 70-годишнината от най-кървавия атентат в света през ХХ век, надминат едва на 11 септември 2001 г. с взривяването на двете кули-близнаци в Ню Йорк, разпитвах нашата забележителна германистка Жана Николова-Гълъбова, съвременница на събитията, за личните си преживявания и спомени от това време. Тя и сестра ѝ тръгнали сутринта за опелото на убития от комунистите-терористи генерал от запаса Коста Георгиев в 10 ч., но при „Ал. Невски” били спрени от военен патрул, който ги уведомил, че то е отложено за следобед в 3 часа. Върнали се, а следобед тя отишла на гости. Към 3 и половина часа страхотен взрив разтърсил всичко. След малко дошъл бащата на нейната приятелка и казал, че има атентат. „Подробностите – продължи Жана Гълъбова – знам от моя мъж, професор Константин Гълъбов. Той бил в сладкарница „Цар Освободител”. Когато се задало шествието, всички излезли да отдадат почит на покойника. След катафалката вървял целият генералитет. Сред тях и ген. Грънчаров, който бил шеф на моя мъж през войната. Той го извикал да говорят нещо. Когато завили към „Ал. Невски” мъжът ми се сетил, че носи коректури и се отбил в печатница „Художник” на ул. „Денкоглу”. Разбрали се да се намерят в черквата. Когато мъжът ми отишъл там, имало вече огромна тълпа и конна стража не пропускала никого в претъпканата черква. Обяснил кой е и че има среща с ген. Грънчаров. В момента, в който стъпил на паважа отвъд кордона, бомбата избухнала. Било нещо ужасно! Към 3 ч. през нощта го събудили военни, придружаващи съпругата на генерала. Казали му, че хората са ги видели заедно. Трупът обаче на генерала не бил открит в черквата. Среднощ отишли заедно и най-после го намират смазан под една колона, неузнаваем. Идентифицирали го по брадата и документите. Моят мъж бил потресен. Ако не се бил отбил да остави коректурите, щяла да го стигне същата участ. Същата нощ започнаха блокадите. Българският народ изпадна в положението на Каин и Авел.”
Спекулациите, че Царят знаел за готвения атентат, а това вече пораждало основателни съмнения в съпричастност, са 

груба комунистическа фалшификация

 „Доказателство” за това обвинение е фактът, че той закъснява за опелото и е на път към черквата, когато избухва складираният под купола ѝ взривен материал, доставен, впрочем, от левия земеделец и авиатор Асен Йорданов Агов. Какво се случва обаче два дни по-рано?
Прелюдията в изпълнението на сатанинския план е атентатът на 14 април в прохода Арабаконак срещу цар Борис III. Нападателите са анархо-комунистите Васил Икономов, Васил Попов-Доктора, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов от Копривщенската разбойническа банда. Те стрелят най-напред срещу мястото на шофьора, вероятно надявайки се, че както обикновено царят сам управлява автомобила си. Той обаче е на втората седалка.  Разбойниците хвърлят три бомби, от които избухнали две. Колата се преобърнала. В престрелката загиват ентомологът проф. Делчо Илчев и главният ловджия Петър Котев, а царят успява да се прикрие в канавката и докато го обстрелват, да притича покрай скалите назад към пъплещия след тях автобус. Неуспехът на акцията не спира изпълнението на плана. Същата вечер е убит ген. Константин Георгиев, депутат и председател на Демократическия сговор в София. Атанас Тодовичин и Живко Динов го застрелват близо до дома му, в градинката около черквата „Свети Седмочисленици”. Погребенията и на трите жертви от атентатите на 14 април са два дни по-късно. Тази е причината Царят да закъснява за опелото на ген. Георгиев. 
Жертвите са наистина от политическия и интелектуален елит на държавата, но макар ранени, министрите остават живи и още вечерта е обявено военно положение. Започват обиски и арести. Не всички замесени успяват да избягат, макар преди това от СССР в България нелегално да са пристигнали национални предатели на кадрова служба в съветското военно разузнаване като Иван Винаров със задача да ги изведат от страната.

Как се ражда сатанинският план? 

Какъв път извървяват тесните социалисти на Димитър Благоев, за да стигнат и като човешки същества, и като партия до дъното на мерзостта?
През 1923 г. Коминтернът порицава българските си послушници заради позата на потриващи доволно ръце наблюдатели на сблъсъка между БЗНС и опозиционните десни партии, довел до преврата на 9 юни. На оправданията на ЦК на БКП, че въпреки въоръжената съпротива на места от страна на земеделци, в  България няма гражданска война и намесата на комунистите не е необходима, вбесеният секретар на коминтерна Карл Радек ги обвинява в сервилна инертност и безгръбначна капитулация. Съратникът на Ленин, когото болшевичката А. И. Балабанова определя в книгата си „Моя жизнь – борьба” като „необикновена смес от безнравственост, цинизъм и стихийна оценка на книги, на музика, на хора” и за когото добавя, че както някои хора са далтонисти и не различават цветовете, точно така „за Радек не съществуваха морални ценности”, не пести ругатните си към подчинените му български родоотстъпници. 
За да ги вкара в правия път, с поръчение от съветските си началници в България нелегално пристига генералният секретар на ИК на коминтерна другарят Васил Коларов. Заради нередовни документи е задържан за известно време, но наскоро след това е освободен. Задачата му е „да помогне на БКП за изправяне на погрешното становище по този преврат”, както се обяснява в една комунистическа публикация. Тукашните започнали да се болшевизират тесняци няма къде да мърдат, тъй като създаденият през 1919 г. по внушение на Ленин Трети интернационал е с предназначение да финансира комунистическите партии в цял свят, включително и филиала на КПСС в България. А щом парите и добре осигуреният живот на партийната върхушка идват от Москва, то тя трябва да изпълнява и заповедите, спускани от този терористичен център. За Коминтерна националните компартии са само подразделения, местни структури, които са задължени да следват директивите и да се подчиняват на дисциплината, наложена от щаба.
Между 5 и 7 август 1923 г. Коларов свиква съвещание на ЦК, на което е решено да бъде вдигнато антиправителствено въстание. За целта е създаден военнотехнически комитет начело с Коста Янков. Другият „професионален революционер” Георги Михайлович Димитров се заема с идеологическата обработка чрез няколко бойки статии, призоваващи към единен фронт на земеделци, социалдемократи и радикали. По акъла на комунистите обаче се повежда малка група леви земеделци начело с Петко Д. Петков, Николай Петрини, Никола Агънски и някои други, повечето от които влезли в БЗНС по поръчение на БКП. Впрочем, същата изпитана тактика комунистите ще приложат и след деветосептемврийската окупация на България от съветската армия, когато отново „по поръчение на БКП” в редиците на БЗНС са внедрени не само членове на комунистическата партия, но и завърнали се у нас активни дейци на КПСС, какъвто е Стоян Тончев. След поражението на метежа Георги Димитров и Васил Коларов бягат, както всички знаят, в Югославия. 
Нито за миг след това комунистите-предатели не са се отказвали от тероризма, от пътя на въоръжената съпротива срещу държавата, срещу интересите на България. Анархо-комунистически банди вилнеят през цялата 1924 г. в страната като грабят и убиват хора от всички слоеве, нападат държавни структури, разчистват лични сметки. Трудно е да се изброят подготвените и осъществени от комунистите атентати през този период, докато се стигне и до

 най-чудовищния, най-отвратителния атентат на Велики четвъртък 1925 година

Ако нямате съвест, ако сте до такава степен лишени от чувство за срам, ако е толкова голяма липсата ви на морал, за да се извините и да поискате прошка от българския народ за всички злини, за всички нещастия, които сте му причинили през изминалите 100 години от болшевизирането си, то поне млъкнете, наведете за малко глави и спрете нагло да лъжете, господа, госпожи и госпожици от Българската социалистическа партия! 




Гласувай:
5
0



1. batogo - !!!:))) Поздравления за написаното, приятелю!
17.04 17:50
Наглостта и бездушието на червената чума не познават граници... Единственото лекарство срещу червената чума е ясното осъзнаване на Истината за нея и нейната садистична, бездуховна, властолюбива слепота.
Чест и почитания!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: samarinof
Категория: Лични дневници
Прочетен: 106604
Постинги: 203
Коментари: 192
Гласове: 134
Архив
Календар
«  Май, 2019  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031