Чета тези дни в нета въпрос, който ме развълнува: „Къде са сега „Зелените”, които за една мечка спират магистрали, да спрат това безумие – атомната централа Белене?!”

Къде са наистина, защо никакви ги няма, след като са така вездесъщи? Че те не само за една мечка – и за една буболечка спират цели магистрали! А пред безумието Белене мълчат желязно вече цяло десетилетие. И след като активността им относно мечки и буболечки е така изявена, как да си обясним пасивността на зелените към ненавижданата от тях по целия свят атомна опасност? Една пасивност, чрез която партията поставя под съмнение екологичната си кауза, кауза, от която се подхранва и изхранва и политически, и финансово.

Преди да се впусна в размисли, ще си призная, че не съм политик, а още по-малко – икономист. За сметка на това обаче съм си изградил навика да се вслушвам в съветите на специалисти. Които са единодушни: проектът Белене е не само икономически, а и екологически, и политически провал – от зараждането си преди цели десетилетия, та чак до ден днешен. Страната ни няма нужда от още електричество. Повече от съмнително е и дали ще има на кого да продаде електричеството, което бъдещите атомни реактори ще произвеждат в огромни количества – международният пазар на електроенергия е пренаситен и днес. При това става дума за електроенергия, която ще се окаже изключително скъпа – електроцентралата ще се себеизплаща цели десетилетия наред – може би половин век. А най-вероятно няма да се изплати изобщо. Само ще ни плаши (отново години и десетилетия наред) със страшния спомен за Чернобил и Фукушима.

Защо тогава след всички тези видими и с просто око рискове и нецелесъобразности сме тръгнали към един не само икономически обречен проект? Струва ми се, че съображенията са от идеологическо и доктринерско естество. И ако подчинената на обективни закономерности икономика не търпи идеологии и доктринерства, партийната политика на родна земя не може без тях. Още преди около половин век, когато зелената кауза прохождаше плахо на европейска земя, един от най-трезвомислещите държавници на миналия век – Франц-Йозеф Щраус – заяви, че зелените са като доматите: отначало са зелени, но после стават червени. А този неуморен преход от цвят на цвят говори само, че цел на зелените са идеологическите послания. Така беше в политическото минало на Западна Германия, така е и днес в новообединена Германия – така е и на родна земя. Не стопанската ефективност, не потребността на нацията ни от енергийни ресурси – користни политически съображения са скритият водещ фактор в тактиката и стратегията на зелените и в случая Белене. Дори да ни разори икономически, атомната електроцентрала ще ни вкара в една още по-всестранна, в една робска икономическа, а оттам и политическа, зависимост от Кремъл. Русия ще обезпечи скъпите и прескъпи, но затова пък безнадеждно остарели и технологически, и морално реактори, Атомстрой, който построи самовзривилата се чернобилска перла, ще строи и Белене, руски специалисти със съмнителна специализация ще поддържат оборудването десетилетия наред. Всичко това обещава закрепостяване към Москва – по-монолитно, по-всестранно и по-дълговечно и от нерушимата българо-съветска дружба. Явно това е целта и на зелените, и на неокомунистите ни от БСП, и на правителствените ни патриоти с подозрителна патриотичност. Всички тези партии и партийни се изхранват богато и пребогато от подаянията на Кремъл. А това вече е сериозно съображение – интереса клати феса. Поне докато не бъде открит друг мотив в защита на проекта Белене, на нас не ни остава нищо друго, освен да се придържаме към този. А друг мотив, друго разумно основание на хоризонта на новото хилядолетие не се вижда. Засега са сигурни само разходите по проекта – приходите от него са повече от несигурни.

Тъкмо затова родните зелени предпочитат да се съсредоточават върху лекомислено пресичащите магистралите ни мечки и буболечки, да бдят за техния живот, а за нашия живот да нехаят. Как иначе да си обясним обстоятелството, че зоркият им поглед недовижда смъртоносните опасности, които крие проектът Белене – не само за жителите на региона? Че подобни задкулисни сметки и сметчици рушат икономиката и екологията на цяла една нация, зелените явно не ги е грижа – в техния белязан от цинизъм, безскрупулност и сребролюбие граждански път тяснопартийните интереси винаги са доминирали над националните. Но ние, редовите граждани на републиката, които ядохме до насита отровените от Атомстрой плодове на Чернобил, сме загрижени повече за собствения си живот и за живота на потомците си, отколкото за интересите на русофилите и русоидите си.

От Димитър Бочев
http://bulgariaanalytica.org/2019/07/15/%d0%bc%d0%b5%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d0%b1%d1%83%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b8-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%be%d0%b8/?fbclid=IwAR2bjCFIl2YCLltYsUy1zSBWheu6yALLCqen_9bt6Vb0-Ho9wZe8lQKdTQk