2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
В действителност отец Рафаил е убит по особено жесток начин без произнесена присъда, без да му е повдигнато дори фиктивно обвинение и без да има съдебен процес. Когато на 11 септември 1944 г. той се прибира след вечерната служба от храма към дома си в Стражица, партизаните го спират, отвличат го под заплаха с оръжие и го качват в камионетка заедно с аптекаря Васко Николов и един пътуващ търговец, когото решават да ограбят. Тримата са пребити, завързват ръцете им с бодлива тел зад гърба и са откарани в местността Бреговица в Анин дол до Стражица. Там от камионетката ги изхвърлят в яма, в която сазаравяни труповете на умрели болни животни край селото. Когато ги хвърлят в ямата, един от убийците ги наръгва многократно с остро шило в гърбовете, за да не се опитат да избягат, и след това са заровени живи в животинската яма. След тях по този жесток начин на същото място са заровени живи още хора от Стражица, чиято вина, както и на отец Рафаил, е, че са от кръга на местната интелигенция.
Чак след много години при изкопни работи в Анин дол булдозери изкопават осемнадесет човешки черепа и кости, които по-късно са заровени на друго място. А за да бъдат оправдани извършените убийства, повече от шест месеца след екзекуцията на жертвите посмъртно са издадени смъртни присъди. С Присъда N 2 от 2.03.1945 г. на Горнооряховския състав на Плевенския народен съд отец Рафаил Раев и още 23 души, които вече не са сред живите, са осъдени на смърт задочно. Приживе отец Рафаил се изявява като свещеник за пример с голям авторитет.
Черквата „Св. Богородица” в Стражица, в която служи, е първият храм, построен в този край още по време на турското робство. Той е изграден през 1842 г. от Пею Проданов – дядо на свещеника. Отец Рафаил е ревностен защитник на православието. В писмо до кмета на Стражица той отбелязва факти, актуални и днес: „Враговете на народ и Родина са пуснали срещу нас всички сили на ада – парашути, пропаганда, заговори, родоизмяна, саботаж и пр., за да разединят и смутят народния дух. Жертви на родоотстъпници имаме и в селото ни (днес гр. Стражица) под благоговейната маска на религиозна секта, която цели да разедини народния дух и оттам към разгром на родните стремежи и национални идеали”. Хулят, осмиват църквата, традициите и вярата ни. Отец Рафаил се опасява, че Стражица се превръща в център на комунизма в региона и средище на разрушителни идеи. За да даде отпор, той избира датата 3 март – Деня на освобождението на България от турско робство, за да организира ежегодни съборни служби в храма „Св. Василий” в Стражица, на които присъстват всички свещеници от енорията и протосингелът на Търновската митрополия йеромонах Стефан. След тържествения молебен свещеникът държи пламенно слово за Освобождението и проповед на тема „Светът без Христа” като отговор на растящия комунистически атеизъм. Отец Рафаил подчертава ползата от провеждането на съборните служби и връзката между духовниците и народа: „Тия служби привличат вниманието и заинтересоват дори и индиферентните към църквата. Самият факт, да се обхождат енориите от свещениците, в очите на християните ги издига до подвига на апостолите. Те четат в духовните лица стремежа и желанието да излъчат от себе си сили да приобщят вярващите към общите всенародни усилия за народното ни благоденствие. От тези служби свещеникът добива опитност в проповеди, публични сказки и пр. А заедно с това и нужния кураж и смелост, решителност и авторитет на пастир и проповедник. Опознава се и се сближава с останалите обществени фактори в живота, учители, обществени власти и т. н. А това не е без значение и без полза за призванието на народния пастир”. Рафаил Раев е женен, има син – Димитър Раев Недялков, който става кмет на Търново през 1925 г., а по-късно областен управител на Скопие в периода на българското управление там (1941 г. – 1944 г.), след което е убит. С Решение N 734 от 10.02.1997 г. Върховният съд на Република България признава отец Рафаил и останалите посмъртно осъдени за „невинни да са извършили престъпление по чл. 2 от Наредбата закон и ги оправдава по въздигнатите обвинения” с мотива, че няма данни за дейност в разрез със закона. Закъснялото оправдание дава успокоение на близките, че те не са потомци на престъпник, а на мъченик, загинал трагично за християнската вяра.
Емил Врежаков
Тагове:
Евгений Михайлов: Баева, няма две тези з...
Дебили: Съюзът на комунистите и Движени...