Мъртво вълнение...вече тринайсети ден,
като обич - случайно задрямала в чужда постеля.
Влачи вълната пясък, камъни и грехове,
мъртви илюзии, разбити сърца -
вече втора неделя...
Прехапал тъгата си като залък - брегът
плете изумрудена огърлица от водорасли.
Лекува морската им болест със песента
на разкрасените от есенна скука чайки...
Към скалите на фара, развял горчив алаброс,
се е запътил безличен, невесел септември.
Пристъпва несигурно -
с прекършен от изневярата нос
и в неравноделен такт
любовта си скицира с пастели...