Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2020 10:46 - Сън спомнен
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 1374 Коментари: 5 Гласове:
17

Последна промяна: 28.05.2020 12:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Спомнен сън в пробудния ми ден,
с лъч нов, от изгрев мен повтарящ,
сети ме, че пак съм вдъхновен,
но днес различно сътворяващ.

Пак в спомен, Слънцето последвах,
път сенчест в моята обител,
но както в спомен стар прогледнах,
съзрях и негов просветител.

Спомних си и други спомени,
там, не сенките преследвал,
а Слънцата Богум сторени,
творящи, мен чрез тях  прогледнал.
---
Сън спомнен, свят от наша сянка,
в обител на свето́ познание,
сеща любовта ни като мярка,
да търсим Творческо призвание.

-------
   Споделям си за лични дневници, един повод да напиша така, за да мога да си спомня и причините за размислите.
   Всеки е имал дежавю през живота си, но напоследък на мене ми се случва да си спомня, как съм бил постъпил в тази ситуация, а сега не ми се иска, и отказвам. :-), И се замислих... Дали пък дежавюто не е времеви възел, в който можем, или трябва, преживяно помъдрели да постъпим различно, Или да вземем важно решение, с което да променим съдбата си примирена? Или пък да приключим с постоянно вменяваната ни от сенчести пророци карма...? :-)) А дали ключът към творене от нас бъдеще не се крие спомените ни за миналото?
   Спомних си и едно фентъзи, в което заглавието на "Книга за мъртвите" бе подменено с "Книга за спомените и забравата". И започнах да спомням някои забравени познания на древните мъдри, така усърдно изгорени, но и преиначено сенчесто и канонично ни вменени. И за Платон, и неговият  Мит за пещерата...

image

   И понеже ми се прииска да си спомня един път сред житата, водещ и към един истински дом на Земята, си запях песента на Роксана Белева и Тоника - Път през полето.
---
П. П. После Припомнено си дописвам, че си спомням тази песен, докато пея втори глас. Защото го помня от една група от две момчета и две момичета, която Сергей Джоканов (тогавашен музикален продуцент) събра с конкурс сред млади хора. Мъча се да си спомня, колко амбициозно луд бях, че да се окаже вътре... :-)))
   И още се мъча да си спомня, защо съдбата беше против тази група... Първо разбиха читалището и откраднаха оборудването и инструментите на музикантите! И още какви други мои болни амбиции ме разпиляваха..., както и участта на тази група. И какво ли би било, ако някой друг би постъпил различно...? Много е интересно да си спомняш но и с равносметка... ! 



Тагове:   сън спомнен,


Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Много ми хареса, Лекси. Задобряваш ...
28.05.2020 11:34
Много ми хареса, Лекси.
Задобряваш и в тактовете и ритмиката. А и смислово ми хареса. Винаги съм смятала, че целта на човешкия живот е именно творческото вдъхновение и действия, чрез които човек оставя следа след себе си на тази Земя...
Откога не съм творила...е, понякога човек позаспива )))
Поздрави сърдечни!
цитирай
2. lexparsy - Много ценя харесването през твоите очи Веси
28.05.2020 12:19
vesever написа:
Много ми хареса, Лекси.
Задобряваш и в тактовете и ритмиката. А и смислово ми хареса. Винаги съм смятала, че целта на човешкия живот е именно творческото вдъхновение и действия, чрез които човек оставя следа след себе си на тази Земя...
Откога не съм творила...е, понякога човек позаспива )))
Поздрави сърдечни!

   Специално за поезията, аз твърдя че се уча,, и най-вече за да записвам с кратки позиви размислите си, но и да ги споделям с други. Затова си мислех, че ще споделиш някоя твое фейско дежавю :-)))
   А творческите вдъхновения винаги трябва да следваме, за да може и те да ни следват!
   Поздрави, и не всички обитатели на твоята селска вълшебна къща! Както и на растушките ти в градината... :-)))
цитирай
3. lexparsy - Спомени Изпомпани :-)))
28.05.2020 16:35
   Ами хиля се, защото нямам никакво намерение да си спомням от името на модераторите на този блог... :-)
   Новите блогъри веднага се запознават с понятието "помпане" на брой четения (и то с хиляди) , но май още и на мене не ми е ясно понятието "изпомпване".
   Защото в предишния ми постинг случайно запомних брояча на друг отпреди две години, който цитирах. Но странно се оказа, че когато бях прочетен от 110 блогъри, другият ми постинг беше нараснал със 150. Като се има предвид че той вече е и напомпан, и четен от старите блогъри...
   А бе споделям само за да усмихна някой, и не ща и да си спомням даже... :-)))
цитирай
4. missana - Спомените могат да се разглеждат, както като слънца, така и като миньорски лампи
28.05.2020 22:21
на челата ни. Силно интригуващ стих, Лекс. Поздравявам те!
цитирай
5. lexparsy - Добра асоциация правиш с миньорските лампи,:-)
29.05.2020 08:42
missana написа:
Спомените могат да се разглеждат, както като слънца, така и като миньорски лампи на челата ни. Силно интригуващ стих, Лекс. Поздравявам те!

   Нужни са ни като миньорски лампи, когато някой ни е вкарал самосъжалително в подземията на менталното и духовно невежество.  А такива напътстващи лампи са и вътре в нас за да имаме правилен критерий и насока за пътя си.
   Но мисля че за много хора спомените са огнища на страдания, които разпалват и още в живота, ако не се върнем да ги изгасим и да си запалим от тях фенера.
   А Слънцата, които ни вдъхновяват и дават сили, са друга тема...
   Красиви спомени под ярко слънце да те водят приятелю.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1363559
Постинги: 484
Коментари: 4222
Гласове: 7375