Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2023 20:47 - За Гоце Делчев
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1186 Коментари: 9 Гласове:
16

Последна промяна: 04.02.2023 20:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.

Георги (Гоце) Николов Делчев (изписване до 1945 година: Гоце Дѣлчевъ) е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Северна Македония. Използва псевдоними като Ахил, Миндизот.[1][2]

Биография

Ранни години

Гоце Делчев е роден на 23 януари стар стил (4 февруари) 1872 година в Кукуш,[3] тогава в Османската империя, днес КилкисГърция, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е третото от девет деца и първият син в семейството. Неговата най-голяма сестра Руша и братята му МиланДимитър и Христо Делчеви също стават революционери от ВМОРО, а и всички останали деца помагат в борбата.

В 1874 година в града е учредена Втората кукушка уния. Това става поради създаваните от властите административни пречки за присъединяване към Българската екзархия и нежеланието на кукушани да останат към Цариградската патриаршия.[4] По това време голяма част от населението, включително Делчеви,[5] са привърженици на унията.[6] Поради това първоначално Делчев учи в униатското начално училище.[7] След това обаче допитването е проведено и гласуването е масово за Екзархията.[8] Гоце Делчев продължава учението си в българската екзархийска прогимназия (трикласна) в родния си град.[9][10] След като я завършва през учебната 1886/1887 година, той иска да продължи образованието си в българската гимназия в Солун, но баща му смята да го подготви за свой заместник и затова не го пуска, а го праща първо чирак в чужд дюкян и го взима по-късно при себе си. Все пак желанието на Гоце Делчев надделява и през есента на 1888 година баща му го изпраща в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва в 4-ти гимназиален клас.[10][11] Там се формира група от Кукуш: Гоце Делчев, Гоце Имов, Гоце Петков и Христо Тенчов – негов неразделен другар. Сприятелява се също с Йордан Николов от Прилеп, който си поръчва книги от чужбина, които Гоце Делчев чете. По-късно Гоце Делчев и Христо Тенчов започват също да си поръчват книги от чужбина. Силно повлиян е от Христо Ботев, чрез своя учител по литература Константин Величков. Благодарение на учителя му по математика Благой Димитров тя става негов любим предмет.[12] Участва в таен революционен кръжок заедно с Даме ГруевГьорче Петров и Борис Сарафов.

На 11 юли 1891 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, оттогава има запазено пряко сведение, че по църковна принадлежност е православен българин екзархист.[13] Заради участие в стачка Гоце Делчев е изключен само месец преди дипломирането. Взима решение да се бори за свободата на Македония, използвайки наличната образователна мрежа на Българската екзархия за изграждането на революционна организация. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.

Революционна дейност

Гоце Делчев се среща в Щип повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в КочериновоРилаКюстендилДупница и други населени места, както и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.


От есента на 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско.[14] След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония, изигравайки основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия за снабдяването на организацията с оръжие и пари.

image   Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…"

Във функцията на главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. През 1897 година обикаля Мелнишко и посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев – учител в Кашина, Никола Найденов от Ковачево, братя Темелкови от Орман. Основава революционен комитет в Мелник и назначава за негов ръководител Илия Даскалов.[14]

През зимата на 1900 година Гоце Делчев пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати. По това време той предлага, Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март 1901 година Гоце Делчев, придружен от Лазар Маджаров, се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръщайки се в Бургас в средата на април.[15]

През 1902 година участва заедно с Гьорче Петров в изработването на нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“, както и извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е „Тайна македоно-одринска революционна организация“. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес през 1903 година за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, договаряйки и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони, предимно с участие на сформираните за тази цел въоръжени чети.

Убийството на Гоце Делчев

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Сярско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

Тленни останки

Тефиков забранява, потерята да се гаври с труповете на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, останките са изпратени в Сяр и са разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница.[16] По време на Междусъюзническата война през 1913 година родният град на Гоце Делчев – Кукуш, както и лобното му място – село Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението е прогонено в България. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от „Илинденската организация“.


По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен.[17] На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце Делчев – Руша, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!“. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиска на ФНР Югославия и директно на СССР, БРП (к) предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата Културна автономия на Пиринска Македония. Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „...един българин без значение за освободителните борби“,[18] костите са приети в Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас, където са и днес.“[19]


След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи,[20] но в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой,[21] като същевременно в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е убит не без политическата намеса на България.[22]

Възгледи

Гоце Делчев е привърженик на лявото течение в македоно-одринското освободително движение и има анархо-социалистически и републикански убеждения, които постепенно еволюират. Той не подкрепя решаването на македонския и тракийския въпрос чрез непосредствено присъединяване на двете области към Княжество България. Стои зад идеята, че Македония и Одринският вилает трябва да се обособят като самостоятелна автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности, живеещи в нея. Като следващ етап той вижда развитието на тази единица като република в контекста на бъдеща Балканска федерация или конфедерация.[23] В същото време той не изключва и възможността, Македоно-Одринска автономна област по примера на Източна Румелия да се присъедини към България. Гоце Делчев се самоопределя като българин и определя славянското население в Македония и Одринско като българи. Приблизителна представа за политическите му възгледи дават следните цитати:

  "Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим османската власт."[24]  

  "Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество."[25]  
  "Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили."[26]

/.../


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2








Тагове:   Гоце,   възгледи,   за,   биография,   делчев,


Гласувай:
16


Вълнообразно


1. schumpov - Нито Сърбия, нито Русия, нито Ко...
04.02.2023 21:50
Нито Сърбия, нито Русия ,нито Коминтерна щяха да успеят в македонизацията без българските комунисти.
цитирай
2. schumpov - Нито Сърбия, нито Русия, нито Ко...
04.02.2023 21:51
Нито Сърбия, нито Русия ,нито Коминтерна щяха да успеят в македонизацията без българските комунисти.
цитирай
3. kvg55 - mt46,
04.02.2023 22:47
"Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани" (Гоце Делчев).
цитирай
4. kvg55 - До 1. schumpov
04.02.2023 22:50
schumpov,
Цар Фердинад е този, който предава две трети от Македония на сърбите и гърците.
Чети бе, момче, чети преди да пишеш.
Не си чукча, българин си, надявам се.
цитирай
5. zaw12929 - много добър момент и материал ...
05.02.2023 20:04
много добър момент и материал
поздрави!
цитирай
6. mt46 - Глупости на търкалета!...
05.02.2023 23:22
schumpov написа:
Нито Сърбия, нито Русия ,нито Коминтерна щяха да успеят в македонизацията без българските комунисти.

цитирай
7. mt46 - Тежка болест...
05.02.2023 23:24
kvg55 написа:
"Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани" (Гоце Делчев).

цитирай
8. mt46 - Благодаря и поздрави!...
05.02.2023 23:25
zaw12929 написа:
много добър момент и материал
поздрави!

цитирай
9. barin - Борил се е Гоце Делчев, Марине. Само ...
09.02.2023 20:53
Борил се е Гоце Делчев, Марине. Само че са го убили. Грешка на управляващите е, че са дали доброволно тленните му останки на Югославия.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19157533
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031