Понавлажнена есенна трева
не ми разнесе струпаните съчки,
приятно огънят се разгоря-
там хвърлих всичко, дето ми е мъчно.

Три катерички в палава игра
нехаеха за идващата есен,
щурците пяха ми до вечерта,
неуморими, лятната си песен.

Зачервенили бузки в шипков храст
узряват шипките и обещават
най- хубавия чай, щом дойде мраз,
но има още да се претворяват.

Съседките се скараха с глас тих,
посъскаха и тръгнаха с колата.
А пламъкът- той сам създаде стих,
докато стане пепел до земята.

5 септември 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА

Понавлажнена есенна трева
не ми разнесе струпаните съчки,
приятно огънят се разгоря-
там хвърлих всичко, дето ми е мъчно.
Три катерички в палава игра
нехаеха за идващата есен,
щурците пяха ми до вечерта,
неуморими, лятната си песен.
Зачервенили бузки в шипков храст
узряват шипките и обещават
най- хубавия чай, щом дойде мраз,
но има още да се претворяват.
Съседките се скараха с глас тих,
посъскаха и тръгнаха с колата.
А пламъкът- той сам създаде стих,
докато стане пепел до земята.

5 септември 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА

Толкова често забравяме, че само сред нея можем да бъдем истински щастливи.