"Скъпи мой Йехуди, тази вечер имах възможност да се убедя, че все още се случват чудеса. Господ очевидно не е спрял да работи". Тези думи на Алберт Айнщайн след един концерт на Йехуди Менухин, който е тогава на 16 години, илюстрират може би най-добре възхищението, което поражда младият цигулар у своите съвременници.

Неговият биограф Хъмфри Бъртън по-късно ще го нарече "най-известното дете на планетата" - истинско дете-чудо от мащабите на Моцарт. Още като 7-годишен Менухин свири със Симфоничния оркестър на Сан Франциско, а само четири години по-късно изнася първия си концерт в Карнеги хол.

Йехуди Менухин (1916-1999)

Инстинкт, дарба и късмет

"Когато започнах да свиря, имах чувството, че всичко е просто инстинкт. Очевидно притежавах необходимата издръжливост, дарба и воля", ще си спомни по-късно Менухин. Той е роден на 22 април 1916 година в семейството на беларуски евреи, избягали през Палестина в САЩ. Там родителите му правят всичко възможно, за да го изпратят на обучение при известния цигулар Луис Персингер. По-късно Менухин учи в Париж при румънския композитор Джордже Енеску. Когато е на 12 години, Менухин получава изключително ценен подарък от известния банкер и ценител на изкуството Хенри Голдман - цигулка Страдивари от 1733 година. Следват концерти с Берлинските филхармоници и с Лондонския симфоничен оркестър, които му дават възможност да се запознае с най-известните изпълнители на онова време.

Йехуди означава "евреин"

През различни периоди от живота си Менухин, който през 1993 година получава титлата барон, е имал американско, швейцарско и британско гражданство, а последните си години прекарва във Великобритания. Интересна е историята на името, което му дават неговите родители: когато в Ню Йорк те търсели квартира, една собственичка на жилище им казала, че не пуска под наем евреи. Тогава майката на неродения още Менухин решила да кръсти детето си Йехуди, което означава "евреин".

Йехуди Менухин през 1927 година

Менухин е още дете, когато сключва договор със звукозаписната компания EMI, сътрудничеството с която продължава цели 70 години. Това е най-дългият договор в историята на музиката. Когато през 1996 навършва 80 години, Йехуди Менухин има вече 110 концерта като диригент.

В кариерата му обаче има и кризисни периоди. Цигуларят преживява няколко фази, през които не е бил в състояние да свири. След една такава "дупка", продължила година и половина, той отново грабва цигулката - и изнася над 500 концерта пред една не особено взискателна публика - по време на Втората световна война Менухин свири за съюзническите войски. По-късно генерал Айзенхауер ще каже, че неговите концерти в Европа са били от ключово значение за бойния дух и морала на войниците.

След края на войната Менухин свири за оцелелите от концентрационните лагери и заедно с Вилхелм Фуртвенглер изнася концерт в разрушения от бомбардировките Берлин. Сътрудничеството му с любимия диригент на нацистите е оценено тогава като предателство. Менухин обаче не се отрича от Фуртвенглер, а дори се застъпва за денацифицирането му. По време на турне в Южна Африка през 1950 година той се обявява против расовото разделение и настоява да свири както пред бяла, така и пред чернокожа публика.

След първото си посещение в Индия Менухин казва, че да слушаш индийска музика е "най-прекрасната наслада на света". По-късно той се посвещава още на циганските ритми и на джаза. За 80-ия си юбилей Менухин е почетен в Бъкингамския дворец и изнася концерт в Ню Йорк, на който представя 14 произведения, написани специално за него от световно известни композитори. Менухин излиза за последен път на сцената през март 1999 година. На този концерт в германския град Дюселдорф той свири заедно със своето музикално откритие - цигуларя Даниел Хоуп. Пет дни по-късно Йехуди Менухин умира в Берлин от бронхит.

Йехуди Менухин с Даниел Хоуп

Завещанието на Менухин

Йехуди Менухин е не само един от най-големите цигулари на 20 век. Той е и основател на редица музикални инициативи и школи. През 1977 година създава фондацията "Live Music Now", която организира концерти на млади професионални музиканти извън големите зали - например в затвори и в болнични заведения.

Менухин е освен това автор на книги и есета, посветени на теми от света на политиката, хуманизма и екологията. Той е и един от първите притежатели на електрически автомобил във Великобритания.