За информация на българите у нас и по света е достатъчно да припомним, че облечената в расо Матушка анатемосва българските си “братушки” за десетилетия след като те придобиват своята автокефалност. Днес белобрадите червеноризци от КГБ, какъвто е шефът на РПЦ Гундяев, плашат със същото украинците.

Бройката могат да уточнят специалистите по история на това недоразумение РПЦ. То е фактически под ботуша на самодържието още от времето на Иван Грозни. Той е българоубиец, унищожител на Волжка България. Обявил се е  за “цар на българите” след дивашкото унищожаване на столицата на волжките българи Казан през 1552 г. Не е оставил камък върху камък от белокаменния град, превъзхождащ във всяко отношение колибарски застроената Москва, в която местният кремъл по – късно възниква като реплика на своя български прототип в Казан ( съграден на днешния Червен площад от …италиански майстори).

Става дума за “дядо Иван” – ако някой не е чувал за тази митологема, пробутана от руската имперска пропаганда на българите на юг от Дунав, загубили три века по-късно памет за геноцида над техните събратя от района на Волга.  Там и днес живеят милиони потомци на днешните българи, мнозина от които пазят родовата памет за своя произход, но прекършеният гръбнак на русофилстващата българска върхушка не позволява българските политици и институции да поставят по какъвто и да било публичен ( а най-вероятно и дискретен) начин.  

Възникването на Русия, когато това название се появява за първи път на световната сцена, става през 1721 г. Петър Първи се обявява за император и ликвидира завинаги самостоятелността на РПЦ, за чийто върховен глава се самоназначава. Брадатите му опоненти сред православните попове и подражаващите им православни бивали бръснати насила и клани масово както само по съветско време по-късно се е случило отново.

От Съобщението на РПЦ, с което плаши украинските “гарги” със схизма, най – много ми харесва частта, в която се  призовава към “ разума” на Вселенския патриарх, признал украинската църковна независимост. При това РПЦ го прави от позицията на “църковната реалност”. Нещо като “няма украинска църковна независимост, няма проблем”- и обратно.

„Надяваме се, че разумът ще надделее и че константинополският патриарх ще промени позицията си спрямо съществуващата църковна реалност“, заявява “министърът на външните работи”  на РПЦ митрополит Волоколамски Иларион след безпрецедентното “изнесено заседание” на руския висш клир в Минск с белоруските попове, целящо да компенсира бягството на украинската църква от московската опека.

Откога една църква, била тя и официално на подчинение на с(ъ)ветската власт, както е в Русия от близо половин хилядолетие,  борави с категориите на разума и реалностите? Не е ли вярата територията на църквата, която се бори да привлича и пасе душите на своето паство?

По този повод БЛЦ трябва да отговори на въпроса не е ли възмутително на българска територия да се разхождат българо-руснаци с бутафорни казашки униформи, които развяват неканонични хоругви, преплитащи хибридно изобразени български национални символи с руски имперски знаци. За филиала на Москва у нас обаче такъв въпрос явно не стои.

НА СНИМКИТЕ: Руски двуглав орел в чийто крака на изфабрикуваната “православна” хоругва е изобразено българското национално знаме