2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Проф. Захари Захариев
Проф.дтн.инж-хим. Захари Тодоров Захариев, специално за Faktor.bg
Припомням, че проектът за АЕЦ „Белене“ не е неизбежен, както твърди президентът Румен Радев, а за „невъзможен“ бе обявен още през 1990 г. с Решение №106 на МС на Република България.
Няма да се спирам върху финансовото доказване на поскъпването на тока, възникналите дългове, покриването на капиталовите разходи на инвеститорите и риска от авария при построяването на АЕЦ „Белене“. За тях държавата няма точни разчети. Затова на нея не и е ясно колко още ще струва крайното му построяване освен хвърлените досега 2-4.5 млрд.лв., както и какви ще са реално нуждите на страната от нова енергийна мощност.
Ще се спра конкретно на
реалните опасности за националната сигурност,
произтичащи от складирването и извозването на отпадното гориво(РАО), ако и АЕЦ „Белене“ бъде построена.
Към настоящия момент площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е едно ядрено бунище, застрашаващо националната сигурност. По приблизителни данни там са събрани около 1 000 тона отпадно ядрено гориво. Специализираното поделение „Радиоактивни отпадъци“ (СПРАО)-Козлодуй е въведено в експлоатация през 1996 г. Приемаха се твърди ниско и средно активни кратко живеещи РАО и „кубов“ остатък (КО) и се извозваха в Русия до известно време.
Понастоящем реално за съхранение на отработени ядрени отпадъци се използва „Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци“ (ПХРАО) в Нови хан, въведено в експлоатация през 1964 г., със срок на валидност до 14 юли 2011 г.?! Срокът отдавна е изтекъл и за да бъде решен проблемът на 28.11.2011 г. Агенцията за Ядрено регулиране (АЯР) издаде разрешение за въвеждане в експлоатация на хранилище за сухо отработено ядрено гориво (ХССОЯРГ), разположено на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Дейностите по разрешението се ограничават до последователно приемане и поставяне за съхранение в централата на 6 броя контейнери „Констор 440/84” заредени с отработено ядрено гориво. Разрешението е издадено със срок на валидност 3 години. Горивото може да отлежава около 3 до 5 години (т.е. до 2014-2016 г.)! Няма информация за осигурена неутронна защита от контейнерите. Неутронната защита трябва да осигури мощност на еквивалентната доза (неутрони + гама лъчене) на 1 метър от контейнера по-малка от 10 mSV/h (мили-сиверта)!
Според Американската агенция за защита на околната среда за нормална се счита радиация от 6.2 милисиверта (mSv) на година, докато Английското обществено здравеопазване смята, че цифрата е 2.7 mSv. Почти 50% от всички, които са се излагали на 5 Sv умират до 1 месец. При аварията в Чернобил радиацията в контролната зона достига до около 300 Sv на час, смъртоносна доза, която поразява за минути.
Дълговременното съхранение РАО изисква
консервация на отпадъците
във форма, която не трябва да встъпва в реакция и да се разрушава в продължение на дълги години. Един от начините за достигане на подобно състояние е витрификацията (или остъкляването). Например в Sеllafilde(Великобритания) високоактивните РАО (очистени продукти от първия стадий „пурекс-процеса) се смесват със захар и след това калцинират. Калцинирането се разбира като преминаване на отпадъците през нагрята въртяща се тръба при което става цялосно изпарение на субстанцията, в която при втвърдяване отпадъците се свързват със стъклената матрица.Това вещество в разтопено състояние се налива в цилиндри от легирана стомана. Охладената течност се втвърдява и превръща в стъкло устойчиво към въздействие на вода. Необходими са около милион години за 10% от това стъкло да се разтвори във вода.След запълване на цилиндрите те се заваряват и поставят в подземни хранилища. Това състояние на отпадъците остава неизменно в продължение на много хиляди години. Захарта се добавя, за да предотвърди образуването на летливото вещество RuO4, съдържащо радиоактивния рутений.
Към края на 20-и век в 20 държави, притежаващи голяма част от мирния ядрен потенциал, запасите от отработено ядрено топливо в хранилища вътре в реакторите са 148 хиляди тона, а във външни хранилища 78 хил.тона. Отчитайки темповете на утилизация (около 12 хил. тона годишно) до окончателното отстраняване на отпадъците е достатъчно далече.Веществата, които достигат края на ядрения топлинен цикъл (основно това са отработените топлинни пръчки), съдържат продукти на деленето, изпускащи бета- и гама-лъчи. Те също могат да съдържат актиноиди, изпускащи алфа-частици, към които се отнасят уран-234 (234 U), нептуний-237 ( 237Np), плутоний-238 (238 Pu), америций-241(241Am), а понякога даже източници на неутрони, такива като калифирний-252 (252Cf). Тези изотопи се образуват в ядрените реактори.
Следваща стъпка от процеса на лицензиране при изграждането на хранилище (ХССОЯГ) трябваше да бъде издаване на лицензия за експлоатация, процедура, която не е ясно дали е направена.
Частично решение на проблема трябваше да бъде и „Националното хранилище за радиоактивни отпадъци” (НХРАО) за ниско и средноактивни РАО на площадка „Радиана“, с планиран обем 50 000 м3! Още в края на 2015 г. Международният фонд „Козлодуй“ (МФК) беше готов за финансиране на изграждането на НХРАО. Единствено направеното в тази насока през 2015-2016 г. бяха тампонирани 20 стари сондажи с обща дължина 850 метра преди строителството на „Радиана“, с цел да не се замърсяват подземните водни тела.
Изводът е, че към момента съществува
реална невъзможност България да съхранява ядрените отпадъци
Това е причината енергийният експерт проф. Георги Касчиев да твърди, че „след време изнасянето на използваното гориво от България ще струва близо 6 млрд. евро и близо 4 млрд. за погребването му“, а „Това е едно престъпно бездействие, което се подминава от прокуратурата“!
В заключение отново ще подчертая, че изграждането на АЕЦ „Белене” ще постави пред държавата нерешими или заробващи проблеми, като един от тях и може би основен ще бъде именно екологичният проблем. Такъв риск България не е подготвена да приеме и не трябва да приема. Ако искаме да продължим да съществуваме като народ и държава.
Представят в Ловеч филма „Комисията по д...
Нашите русофили не са никакви русофили, ...