2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
"Комсомолец" потъна на 7 април 1989г. далеч на север - на около 100 мили от Мечия остров (Bjшrnшya), след тежка авария и пожар в двигателния отсек. Загинаха 42-а съветски подводничари от 69-членния екипаж, а повреденият корпус е на дъното на около 1700 м дълбочина заедно с реактора и две торпеда с бойни глави от плутониев заряд. Оцелели твърдят, че е имало опасност от голяма катастрофа, ако техни колеги не са останали на борда, за да изключат реактора.
Новината от съветската подводница идва малко след трагедията със секретен дълбоководен военене апарат на Русия с ядрена инсталация на борда, в която загинаха 14 души. Норвегия следи дали от района на инцидента има повишена радиоактивност, но засега такива данни не са регистрирани. Москва също твърди, че част от загиналите са проявили героизъм по време на подводен пожар и са се жертвали, за да изолират реактора. Няколко източника на изданието "Фонтанка" твърдят, че причината е избухване на литиева акумулаторна батерия.
Хилде Елизе Хелдал от Норвежкия институт за морски изследвания каза пред телевизията, че пробата е взета от вентилационна тръба, която вероятно е директно свързана с отсек с реактор.
Редиоактивното изтичане от K-278 "Комсомолец" не е изненада, защото то бе установено и при предишното взимане на проби през 2007 г. Този път е използван подводен робот Жgir 6000 за по-прецизни манипулации. Предишните две проби не са показали сериозно отклонение, но третата е показала 100 бекерела на литър.
Малко преди взимането на пробата от тръбата се е издигнал "облак" от частици и учените допускат, че това се случва периодично, вероятно под влияние на морските течения в района. Тази тръба вече ще бъде следена много по-внимателно
K-278 остана единствената от Проект 685 "Плавник", катастрофата с нея е една от най-тежките в историята, а последиците вероятно тепърва ще се появяват. Норвегия взима проби от мястото всяка година от 1990г. насам и установи повишено съдържание на Цезий-137 между 1991 г. и 1993 г., но не и изтичане на радиоактивна вода или материали.
"Важно е наблюдението на подводницата да продължи, за да имаме актуална информация за положението със замърсяването на района около нея", обяняна Хелдал. "Мониторингът помага да се запази доверието към норвежката риболовна индустрия", допълва тя, макар че колегите ѝ казват, че на тази дълбочина няма морски животни, които да са обект на комерсиален риболов.