Бях решил да не се занимава с тия. И с ония, които харесват оня. Но ако ти не се занимаваш с тях, те започват да се занимават с теб. Такива са те. Ония, дето харесват оня. И самият ми ти той. Тръ. Слави Тръ.

Неделя, 01 Септември 2019 19:40 | Написано от Иво Беров

 Бях го решил отдавна, преди десетилетия. След една грешка, която правят хората, прочели повече книги, отколкото трябва, или повярвали им повече, отколкото трябва. Хората, които решават да защитят примерно жена, когато им се стори, че я изнасилват. Щото така се прави по книгите.

 Направих грешката да защитя Камен Воденичаров, когато Тръ /Слави Тръ /започна да го подиграва в предаването си – тогава предаването се казваше „Куку”. Нещо се бяха счепкали двамата и Тръ започна да намеква по телевизорите, че Камен Во е обратен. Поздравяваше го с песента „пляс – пляс педалите” и разни такива високомахленски закачки.

  И си викам „ Не може така, довчера бяха приятели, съратници, съмишленици, колеги, сега подигравки. Грозно е, викам си, недостойно е. Не се прави така”. Викам си и го пиша някъде това. Минаха се, не минаха се няколко месеца, обаче, и гледам ги двамцата – „Во”-то и „Тръ”-то - прегръщат се по телевизорите, гушкат си се и се обясняват във вечна дружба и още нещо такова умилно.

 Засрамих се тогава от писанието си и се зарекох на тия двамата да не им се меся повече никога. Такива ли са, онакива ли са, прави ли са обратни ли, да се хулят един друг, после да си се гушкат, да се целуват - тяхна си работа.

 По-късно, с времето, се разбра, че по нашенско си е така. Няма приятели, няма съмишленици. Хората, които си хвалил вчера, днес ругаеш по най-отвратителен начин,част от враговете са ти станали приятели, по-голямата част от приятелите – врагове, докато накрая всички ти стават приятелски врагове и вражески приятели. Докато въпросът на опре до властта – всички сесгушват, гушкат се и се сдушват. / Дори след прочутото „Бойко-курво” на  Сидеров, двамата се сдушиха за общо властване/.

  „Властване” ли рекох ? Пардон, сори. Не заради властта  се сдушват довчерашни врагове, а в името на националните интереси и за общото благо. Майтап да става, да се плацикат шараните.

 А то не е само примерът със Сидеров. Ами не беше ли Бареков пламенен привърженик и почитател на Борисов. Ами не бяха ли Борисов и Славито Тръ първи дружки, докато дружбата им не се  кюсна о едно примамливо имотче в средищен софийски мегдан. Някой осмелява ли се да си въобразява, че Тръ /Слави Тръ/ и Борисов /Бойко Борисов/ няма да пак се сдушат при напиращи властови нужди ? Ами Яне Янев, дето захвана да помиярства около Борисов, не се ли заканваше преди това да го уволни. Ами…Примерите не са десетки, стотици са. И вече не са изключение – те станаха правило, нещо естествено и обичайно. Като предателството станаха.Привичка, светоглед, начин на живот, всебългарска  особеност. Станаха.

 Дотолкова откачена особеност, че ако някой остане верен на възгледите и на приятелите си, бива подложен на общонационален присмех. Като „балък“ е най – меката ругатня с която ще му се нахвърлят. Впрочем не, има и една по-изискана подигравка „свидетел от седмия ден“, тоест нещо като фанатизиран откаченяк, отклонил се от адетите и настроенията на тълпите.

  Но ставаше дума за това, че от ония, които си падат по Оня няма как да се откопчиш. Няма как да не „участваш в България“ по израза на оная циганка, която впрочем също „участвА в България“, нали я дадоха по телевизорите. Може да ти се ще да не се занимаваш с тях, ама те ще се занимаят с теб. Пряко или косвено. В моя случай стана пряко.

 Това стана преди десетина години и повече. Същият Тръ, /Слави Тръ / ми се подигра по телевизора си. Защо ? Не помня точно. Защото бях седесар, и дори може би –  леле мале, ужас – костовист. Не се стреснах особено от ругатните и подигравките му, тогава бях убеден участник в България – държавата в която е съвсем естествено да използваш властта и влиянието си за да охулиш онези, който няма как да се защитят. / Нека този път си минем без раздувки за СЕМ, МЕМ, съд, правосъдие и всякакви такива нашенски си политически и правни смехории./ Не се стреснах особено дори когато славиюгендите от махалата, следвайки внушенията на своя фюрер /тогава за подрастващите между 12 и 17 Слави Тръ-то беше нещо средно между господ-бог и Весна Змияниц, а може би и двете заедно плюс още нещо, / започнаха да драскат на вратата на апартамента ми „син боклук, махай се оттук“. Триех надписите, те пак си ги пишеха и накрая престанах да го трия – „много важно“ – виках си. Майка ми обаче, тогава жена над осемдесетте, вдигна кръвното и трябваше да я спасяваме с „ Бърза помощ“ .

 Така че не, Слави не е добър човек. Съгласен съм, не го казвам безпристрастно като ония хитряги, които започват славИсловията си с лукавото „не съм почитател на Слави, обаче…“ като след „обачето“ следват разнообразни и чудновати доводи за това колко би бил той от полза за политическия живот в държавата, която я няма. Да, моето мнение е лично, основано е и на личен опит. А на какво се основава мнението на ония, които го славИсловят, защото отделил трохи от богатството си за благотворителност ? На безличния им опит ? Добре тогава, нека подминем личните,  безличните и безразличните мнения за да се опитаме да проследим безпристрастно политическите му изяви.

 Първа политическа изява – национално предателство. Хубаво, нека не употребяваме чак толкова силни определения, макар че тъкмо с такива се определят деяния несравнимо по-невинни от това на Слави Тръ-то. Нека го наречем „нагаждачество“, „корист“ и „алчност“.

  Беше по времето, когато за пръв път българско демократично правителство трябваше да сключи дългосрочна газова сделка с Русия. Както сега, така и тогава всякакви руски подлоги,  мърсуващи под прикритието на журналисти и политици, надлежно заобясняваха как Русия с нейния всесилен Овъргаз щяла да ни врътне кранчето, ако нещо й се опрем, и как щели сме били да изпукаме от студ и глад зимъска.

 За почти всеобщо учудване и Слави Тръ се присъедини към руските подлоги и започна да разказва в предаването си как трябвало да се внимава с Русия, щото щял да дойде Рем Вяхирев /тогавашният шеф на Овъргаз/ и щял да разгони и Костов /тогавашния премиер/, и всичките му министри.

 За всеобщо учудване започна да ги ръси тия щуротии, защото много хора бяха останали с впечатлението, че и той е бил против управлението на Виденов, и той е помогнал с СДС на дойде на власт.

 Нищо такова нямаше, обаче. Слави Тръ и неговото обкръжение /с Любен Дилов начело/, бяха против бунтовете срещу Жан Виденов. Обясняваха, че трябвало да има „революция на съзнанието“, а не „революция на площадите“. Запяха „пътнико виден, пътнико оф“ едва след като се разбра, че Виденов е обречен. Хванаха последния вагон на последния влак, после започнаха да убеждават всички, и себе си включително, че били карали локомотива.

 Всъщност никакъв локомотив не караха, обслужваха Рем Вяхирев. Всичко се разбра, когато в началото на предаването им се появи реклама с огромен надпис : „Овъргаз“. Руската газова корпорация, с която България преговаряше. Точно заради тази си продажност / нека не е национално предателство/ Тръ беше уволнен от Националната телевизия, не заради някакви негови небивали телевизионно - журналистически подвизи.

„Няма такава държава“ се казвала партията му. /Още не мога да повярвам, че й е турил такова обидно за всички наименование/. Дали ще се сети някой да го попита „ А има ли държава Русия?“

 Друга политическа изява. Подкрепа за Милошевич и осъдените от международен съд масови убийци от обкръжението му. Слави Тръ подкрепи управлението на Милошевич по време на етнически чистки, хулейки и президента Петър Стоянов, и тогавашния премиер Иван Костов, и застанал в същото време рамо до рамо със социалистическия вожд Георги Първанов в общата им борба срещу НАТО, който бил бомбардирал братската ни Сърбия.

 Което показва, че ако тогава Слави Тръ беше премиер, нямаше никога да станем членове на Европейския Съюз и НАТО – не би трябвало да е трудно човек да се досети защо.

Друга политическа изява – упорито натрапване на виждането, че Македония е българска и че президентът Петър Стоянов не е трябвало да връща Паисиевата история на Атон.

 Което означава, че ако Слави Тръ имаше власт, сега щяхме да бъдем в неприятелски отношения с половината, ако не и с всичките си съседи. Впрочем не – със Сърбия вероятно щяхме да сме в добри отношения. А със сръбските певачки – в още по най - добри. А с Русия /да де, тя не ни е съсед/ в съвсем още по-най добри.

 Нека подминем следващите му политически действия – всичките на махлеско-кръчмарско и мутренскоравнище и без да изпадаме в дребнавост, да припомним все пак, че Тръ си беше първа дружка на разни всякакви мутренски тартори, като дори съчини чалга химн в тяхна възхвала / носели черно но пък имали „ нежни души“/. Незначителни наглед подробности, но те разкриват начина му на мислене, вижданията му, разбиранията му, светогледа му. Светоглед на човек, който се заканва да бъде политик и управник от общонародно значение. И каква би била България, ако я управлява нещо с такъв светоглед ? Щеше ли да има такава държава ? И как щеше да се нарича тя ? Мутронголия ? Трифонзания ?

  И вече стигаме до последните му политически изяви.  И успехи, между другото. Успехи, които се дължат не толкова на дарбите му, колкото на неуменията, бездарието, безхаберието, леността и малодушието на политическата ни върхушка. И не само политическата, но и журналистическата, медийната и въобще обществената върхушка. Защото мнозина се възмущаваха от изцепките на Слави Тръ-то, но малцина / всъщност само Коруджиев/ се осмеляваха да ги разобличат. Преди всичко от страх да не ги охули в предаванията си. И по бъдещата си телевизия. /Нали се съгласихме, че в България няма нито СЕМ, нито правосъдие, което да защити хората от простотийте и подигравките му/

 Така се стигна до отхвърлянето на партийните субсидии. И възможната промяна на пропорционалната избирателна система с мажоритарна. Всичко в угода на сегашната и бъдещата олигархия / която пак ще си е сегашната, само че със Слави Тръ-то като добавка/. Със сливане на стопанската и политическа власт в ръцете на едно не особено просветено и почтено малцинство.  И с възможно свикване на Велико народно събрание, ако държавата /оная, която според Слави Тръ я няма/, пак заиграе по свирките му.  А всъщност защо да не заиграе. Нали се търсят „антисистемни политици“, каквото и да означава това. И ето ти го антисистемния Волен Сидеров  – избираме го. И ето ти го антисистемния Яне Янев – избираме го. И ето ти го антисистемния Бареков – избираме го. И антисистемния Марешки – и него. И всякакви подобни антисистемни тарикати. Защо да не възшества и най-баш-супер-хептен антисистемния, бил доскоро и част от системата, и нейн учредител и крепител.

 Има една приказка, че онзи който направи дважди една и съща грешка е глупак. А какъв е тогава оня, който я направи трижди. Илш пък седем -осем пъти. Той какво е ?

А, да, той е суверенът. Може да направи колкото грешки си поще. Нали все други ще са му виновни.

 Беше рекъл някой, че ще след новия прокурор, ще си спомняме с умиление за Цацаров.

 След поразиите, които би направил Слави Тръ, ако получи достатъчно власт / а няма причини да не я получи/ , не само ще си спомняме с умиление за Бойко Борисов, но и ще разчитаме на него като стожер на разумната политика. Е, някои от нас поне. Други ще подкрепят Тръ-то тъкмо защото много им се ще някой да бутне Борисов, та ако ще този някой друг да е не друг, а тъкмо Тръ-то.

Със все по-смайващи доводи за неговата необходимост, между другото. Доказал бил, че може да ръководи екип.

Екип ли ?

Трудно е човек да си въобрази нещо по-жалко и унизително от телевизионните политически изпълнения на обслужващи го сценаристи. Вождът сочи посоката, основните послания и опорните точки, а обслужващия персонал ги потвърждава, утвърждава и след това данажда, принажда и обработва във вид удобен за храносмилане /при доста хора храносмилателната и умствената системи са яко обвързани, ако не и тъждествени / Подакване до наакване - това е сегашният му екип – първообраз на неговия бъдещ управленски екип.

 Да, подакването го има и при Бойко. Но при него не е чак дотам гадно, защото непридружено от нравствено-целофанената опаковка на показността и лицемерието-

 Та това е, ако трябва да се прави избор между „Бъ Бъ” - то и „Слави Тръ”-то.

 Ако лодката има пробойни, това не значи, че тя трябва да се клати и преобръща, а че те трябвя да се запушват. В случая лодката е България, е не сегашното управление и прочутата му стабилност. Макар според „Тръ”-то такава лодка да няма. Има само кормчии, къде велики, къде не чак толкоз. И все по-малко гребци.

http://www.ivremena.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D0%BA-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8A-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%8A?fbclid=IwAR3KDABYbyYzKdziTrJbFxhqvxfPazUg93W249cCcZpwvgVrQf7fMvKWymg

браво за находката и Избора...
Долу Слави ТрЪто

Това бе политическата му поръчка, да опростачва хората, защото на БСП трябват точно такива. Точто тези боклуци избраха президента ни, 100 процента пурум простакисимус, служещ не на страната си, а на една чужда страна...