Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07 17:47 - Позорът на управлението с БСП и позьорите на моралния тепих, които прелюбодействаха тайно и явно години наред
Автор: samarinof Категория: Лични дневници   
Прочетен: 418 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 На нашистките рашисти не им стига да се отдават лично и общопартийно на московските си господари. Не им е достатъчно и да предлагат България на Кремъл в духа и традициите, наследени от Тодор Живков. Те буквално съветват бившите ни владетели как да ни накажат за дързостта да посегнем на рашисткото шпионско гнездо на бул. “Драган Цанков” ( разкрит от български комунисти по заповед на Сталин през 1935 г. в книгата “Авантюрите на руския царизъм в България” като най-големият, доказан по документи, получател на руски подкупи за антибългарска дейност в историята ни).  https://chitanka.info/text/42303-avantjurite-na-ruskija-tsarizym-v-bylgarija

Дали ще дойде ден някой нов руски владетел, заинтересован в името на своето влияние в България да натрие носа на своите предшественици в Кремъл и да позволи за тази цел на българи да надникнат в днешните руски архиви? Би било твърде отрезвяващо за мнозина у нас да разберат какво са просили и получавали днешните нашистки рашисти за подривни цели срещу България, както е постъпвал Драган Цанков в своите прошения за още и още руско финансиране за пропаганда и “въоръжени шайки” ( каквито наистина има у нас и биват обучавани от руски военни инструктори)?

В съобщение за медиите Копейкин, наричан ласкаво “Коцето” от симпатизиращите му медии, буквално подсказва на Кремъл как да накаже България. Състезава се с другарите си от БСП, с които уж се кара в парламента, но всъщност се опитва да ги измести от исторически резервираното им първо място в конкуренцията за рашистката любов.

Ясно е, че суфлирането на Копейкин е адресирано предимно за българска рашистка консумация, но едновременно с това му върши работа и като тест за лоялност, какъвто БСП вече демонстрираха с разгласяването на предположения какво може да ни причини Русия за проявеното непокорство. 

Руските злодеи, които не се спряха пред разпалването на война в центъра на Европа и заплашват да вкарат света в термоядрена война, не се нуждаят от туземни пигмеи, които да ги учат на антибългарско злобарство. И въпреки това рашистите у нас бият камбаната на хорските страхове, повтаряйки опита си с употребата на патриотарството срещу бежанците от мюсюлманския свят, експлоатирайки антиваксърството, хомофобията и прочее консервирани в миналите векове нагласи на значителна част от иначе мируващото население у нас.

Копейкин вече успява да изпревари БСП с по-подробен списък от ужаси, които отмъстителната Москва може да ни причини. След като вече не могат да ни плашат със спиране на руския газ, рашистките побратими заложиха на опасенията от край на руското снабдяване с петрол за рафинерията ни, злорадствайки, че тя е пригодена от съветско време да преработва само руския сорт неф. Дали това твърдение е вярно, няма значение. Важното е, че рашистите имат това плашило за провокиране на хорските страхове у нас и не се колебаят да го размахват.

От БСП вече се бяха досетили да предупреждават да не закачаме руския шпионаж ( по същество това ни казват те чрез своето възмущение от прогонването на руски шпиони ) заради факта, че РуZия държи на мушка ядрената ни енергетика. От нейната милост зависи снабдяването й със съветски тип ядрено гориво. Копейкин обаче вдига залога на заплахата. Припомня, че сме зависими от Москва и за извозването и съхраняването на отработеното ядрено гориво. Ами ако “братушките” откажат да ни освобождават от него, пита ехидно Копекин, без да държи сметка, че прави все по-контрастна картината на българската васална обвързаност с любимата му империя и това може да има отрезвяващ ефект за местното рашистко опиянение от “всичко руско”.

Не пропуска Копейкин да чертае и опасни ( в неговото въображение) схеми за лишаването на България от такава изконна ценност на дву(странните) отношения, като доходите, добивани у нас от руски туристи. Нищо, че на практика те бяха “застреляни” в гръб от техния владетел, който нахлу в Украйна и предизвика изолацията на Русия, превръщайки пътуванията на руснаците в чужбина в голям проблем за огромното мнозинство от тях.

Копейкин, който най-редовно лъже пред камери и микрофони, че партийната му е най-голямата в България и че би спечелила изборите в момента, явно е притеснен най-много от един факт: НЕ СЕ СЪСТОЯ прорашистко българско въстание, след като, изненадващо за него, мнозинството представители на избирателите, делегирали гласа си, гласуваха против рашисткия интерес Северна Македония ( и Албания) все така да бъде блокирана от България по пътя им към началото на преговорите за членство в ЕС.

Голям е шокът сред патриотарите, надъхвани за битка (ако не и направо за война) срещу българите, готови да “предадат” Македония”. Помните ли как руската глутница виеше заплашително, че площадите в България щели да бъдат залети, а “предателите” да бъдат пометени? Помнете. Полезно е с оглед на това колко “достоверни” са обещанията и прогнозите на рашистите у нас. Има значение за следващите избори.

  Още по-вцепеняващо за тях се оказа обстоятелството, че никой тук не въстана срещу прогонването на “братушките” с дипломатически паспорти. Напомня ми на пълната апатия сред другарките и другарките, които не скочиха да защитават вожда си Живков нито с оръжие, нито дори с някоя и друга декларация на “трудов колектив”. Бяха изплашени, но не и готови на “въоръжено въстание”, за да защитят оногова, когато славеха с бурни аплодисменти десетки години. По същия начин отказаха да се тревожат активно и за взривяването на мавзолея на “вожда и учителя на българския народ” Георги Димитров.

Да, има една разлика днес и тя изглежда много съществена. Превратът на 10 ноември 1989 г. беше организиран от Москва, а взривяването на мавзолея на идеологически амортизирания бивш съветски гражданин Г. Димитров вече не засягаше интересите на Елцинова Русия. Днес са настъпени интересите на Русия – косвено по въпроса за българското вето за С. Македония и пряко по темата за прогонването на цяла рота руски специалисти по подривна дейност срещу България.

Само че точно тази новост в опитите на България да се откъсне от рашисткото влияние показва, че страната ни е узряла за това – въпреки натиска и заплахите. Прорашистият метеж, с който ни плашеха консуматорите на копейки у нас, не им се получи. И сега жужат ядно и изплашено – не че ще бъдат пометени от някаква евроатлантическа вълна, но могат да бъдат разлюбени от Москва и от рашизоидните им избиратели. 

И накрая, нека рискувам да напиша нещо еретично, което се върти в главата ми като “оправдание” на факта, че на ДБ и ПП се налага да се опитват да управляват с БСП. 

БСП доказа, че е в състояние да отрича яростно все по-явния факт, какъвто е предоставянето на българско оръжие на Украйна  ( чрез посредници ). С това на практика улеснява невъзможното на теория управленско сътрудничество на ПП и ДБ. БСП си отрича, но не (на)пуска властта, както беше обещала в случай, че “един куршум” бъде предоставен на Украйна.

Оказа се, че сме първата тройка на снабдяващите борещата се за оцеляването си страна именно с куршуми и боеприпаси. Потвърди го президентът Плевнелиев ( 2012-2017 ) в телевизионно интервю, позовавайки се на бивши украински президенти, от които е научил този факт. Но БСП не коментира- нали Плевнелиев не е в управлението, важното е съуправляващите с БСП да не “издават четата”.

Тъй че максимата за политиката като изкуството на възможното се прилага и у нас.  Бракът по смета се оказа достатъчно свободен. В неговите рамки всеки си гони приоритетите, стига да не си признава пред обществото прелюбодеянията. За да се промени нещо в този морал, ще трябва самото общество да промени гласуването си като заложи на такъв брак, който да не се нуждае от кръшкане по негласно взаимно съгласие, за да могат родителите да се грижат за децата, зависещи от него.

Горното разсъждение може и да изглежда долно. Няма да чуете и прочетете нищо подобно от “бракуваните”. Авторът обаче може да си позволи да изпише това без да извади очите никому с остротата на очевадната истина.

На моралните позьори от ГЕРБ, ДПС, ИТН и копейкината партия мога да припомня и с илюстрации под мотото “Стара любов вражда не хваща” как се съвкупяваха в различни комбинации. ГЕРБ прелюбодействаше прозрачно с ДПС и явно с “Атака”, а скараните им днес вождове се целуваха уста в уста.
Иво Инджев




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: samarinof
Категория: Лични дневници
Прочетен: 356914
Постинги: 455
Коментари: 719
Гласове: 721
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031