Политиката е търсене на съгласие в името на общото благо. Това означава диалог, още повече при парламентарна демокрация. Очевидно да има правителство в настоящия парламент и да няма нови предсрочни избори са невъзможни без парламентарен диалог и това е част от националния интерес. Само че 45% от българите са осъзнали това, но почти толкова - 43% са против. Къде са причините за това разделение? От какво е продиктувано? Има два основни разделителни кливиджа на противопоставяне в настоящата българска политическа констелация. Първият е геополитически: евроатлантизъм срещу евразийски путинизъм. Със сигурност две трети от българите, т.е. конституционното мнозинство подкрепя европейския избор и не харесва евразийската диктатура и войната на Путин. Другият основен разделителен кливидж е по линията корупция -антикорупция. Ако попитате българските граждани - над 95% от тях сигурно ще заявят, че са против корупцията. Какво тогава не разбира така нареченият настоящ партийно-политически елит, избран от българските граждани в парламента? Очевидно не разбира, че не може да си против корупцията и в същото време да не се противопоставяш на фактически основният корупционен източник - зависимостта от руската криминална олигархия в енергетиката, националната сигурност и отбраната, гарантирани от политическите представителни на руската олигархична пета колона у нас. А нима е толкова трудно да се идентифицират тези петоколонници? - ще ги видим сред "социалистите", сред голяма бройка "патриоти", сред т.нар. "консерватори", а и сред мнимите евроатлантици в обявяващи се за евроатлантически партии - и в ГЕРБ, и в ДПС, и в ДБ, и дори в новата партия ПП. Липсата на професионализъм в политиката се наказва от избирателите. Но за съжаление избирайки от една страна популисти и аматьори в политиката в главните политически роли - на президент, депутати и министри- те наказват с това самите себе си. Това е третият кливидж на разделение – примитивен, аматьорски популизъм срещу политически професионализъм. Ето тук е заровено кучето, тук са подводните камъни. Да вземем първият, посочен от нас, кливидж. Да, мнозинството българи са проевропейски настроени и да тези, които открито подкрепят авторитарният руски режим са около една пета до една четвърт от населението. Но това е страшно много, не само защото ни поставя за кой ли път на последно място в Европа и по този показател. Но и защото евроатлантизмът на българите очевидно в мнозинството си е декларативен, не е осъзнат, не е изстрадан, също както не бе изстрадана и демокрацията – получихме я в общи линии наготово. Но трябваше наистина да изстрадваме осъществяването на конкретните нейни институционални проявления, поради бясната съпротива на силите на миналото и статуквото, включително като преминахме през организираните от посткомунистическата олигархия два фалита на страната, забавяните с години и неоползотворени реформи, които бяха силно опорочени и ни струва ха твърде скъпо. Да вземем вторият основен разделителен кливидж – битката с корупцията? Защо тя е толкова неуспешна при положение, че се радва на масова подкрепа? Защото критична маса от българите са против корупцията, но когато те не са включени в нея. В противен случай, ако им помага, с радост биха прегазили всякакви морални скрупули. Мнозинството от българите биха искали да имат компетентен политически елит и се противопоставят на некадърността, но в същото време искат непрекъснато да гласуват за нови и нови политици и партии, от които също толкова бърдо се разочароват , както от „старите“. Недостатъчната политическа култура, видимо разрастващата се политическа неграмотност са ясни хранителни среди за поява на авторитарни тенденции, които заплашват европейският избор и реставрират авторитаризма и диктатурата. Вярата в политически чудеса , в многобройни съзнателно внедрени в масовото съзнание митове и легенди, грубото политическо суеверие по отношение на комунистическото минало и ролята на Русия в българската история през последните три века са пречки пред осъзнаването на реалните проблеми, които трябва да се решават, за да остане България едновременно европейскаи просперираща. Защото очевидно европейското ни бъдеще е сериозно заплашено. Всъщност проруската олигархия, която все още е на власт ни връщат непрекъснато в мрачното минало на старите утопии, илюзии, митове и легенди. Докато това не с промени, ще кретаме на опашката на Европа.
Момчил Дойчев  

Убеден съм, че в Библиотекарския например преподавателите са по-грамотни и използват по-достъпни и смилаеми изразни средства:)