Международните Правила за водене на война, част от международния хуманитарен закон (International Humanitarian Law, IHL) в който влиза и Женевската конвенция с четирите си допълнения, имат за цел да не допускат човешките същества да се превръщат в зверове по време на война и да гарантират, че участниците във всеки военен конфликт и особено тези, които вземат решения и отдават заповеди, съблюдават поне някакви базисни хуманитарни принципи.

Взривът на Керченския мост бе саботажна акция, проведена по всички правила на споменатите международни закони, тъй като бе атакувано съоръжение, построено по незаконен начин върху незаконно окупирана чужда територия, което по същество представлява военен обект, използван единствено и изключително за целите на незаконната военна окупация на Крим (който е международно утвърдена украинска територия) от страна на Русия в качеството й на международно признат агресор в настоящия военен конфликт. Саботажната акция очевидно не е имала за цел избиване на цивилно население, а точно обратното - предотвратяване на безразборното избиване на цивилно население защото въпросният мост бива използван основно за доставка на военно оборудване и муниции, които Русия използва за обстрел на украински жилищни райони, детски площадки, болници, училища и булеварди в населени места, в които няма нито военни обекти, нито дислокация на войски. Какъв беше отговорът на Путин в резултат на саботажната акция? Ракетен обстрел на многоетажни жилищни блокове, детски площадки и обекти на гражданската инфраструктура в множество градове с очевидната цел да бъдат избити колкото се може повече цивилни.

Тези варварски действия не могат да бъдат квалифицирани като военен отговор, нито като военна защита или контраофанзива, а само и единствено като тероризъм на държавно ниво. В резултат на многобройните документирани случаи на грабежи, убийства и издевателства срещу цивилни украински граждани от страна на руските окупационни войски и редовния обстрел на гъсто населени с цивилно население украински областни центрове, Сенатор Грахъм от Републиканската партия и Сенатор Блументал от Демократическата партия на САЩ внесоха законопроект No.MDM22A98-327 за обявяването на Русия за страна спонсор на тероризма. По този повод Сенатор Грахъм, който по специалност е военен прокурор, наскоро заяви: "Путин премина всички граници на цивилизационните норми в своята война срещу Украйна, а и години преди започването на войната, като инициира наемни убийства под спонсорството на руската държава.
Групата Вагнер с подкрепата на Русия извършва терористични операции по света, а военните престъпления извършвани в Украйна шокираха човечеството. Ако Путиновият режим не е страна спонсор на тероризма след всичко това, то тогава самата юридическа дефиниция би загубила своя смисъл. Ние вярваме, че обявяването на путинова Русия за страна спонсор на тероризма отдавна трябваше да бъде обявено в закон, за да може Путин да понесе всички последствия от този акт, защото Путин наистина е терорист." Сенатор Блументал, който също е юрист, подкрепя заявлението на Сенатор Грахъм. Освен че този акт ще отвори вратата за съдебни искове срещу Русия за щетите от нейната агресия и използване на блокирания руски златен и валутен резерв за обезщетения и рапарации, той ще отвори и вратата за изключването на Русия от ООН чрез преодоляването на руското право на вето по силата на Резолюция A/RES/377-A на ООН приета на 3ти ноември 1950г. и прилагана успешно 11 пъти от тогава. Според провизиите на този документ, ако повече от две-трети от членовете на Генералната Асамблея на ООН подкрепят декларация, че по силата на Хартата на ООН, постоянните членове на Съвета за сигурност не са в състояние да възстановят международния мир и сигурност поради това че Съветът за сигурност е блокиран от ветото на определен постоянен член (в случая Русия), то такава патова ситуация в Съвета за сигурност не трябва и не може да се приеме за пречка пред Генералната Асамблея на ООН да вземе необходимите решения за защита на международния мир и сигурност. По този начин по силата на Хартата на ООН при 2/3+1 мнозинство в Генералната асамблея срещу Русия, тя може да бъде изключена от ООН така както Съветска Русия бе изключена от предшественика на ООН (Обществото на народите) в резултат на незаконната агресия от страна на Русия срещу Финландия през 1939г без причина и без обявяване на война (както е днешната агресия срещу Украйна).
Именно този механизъм бе използван от ООН през 1956г за разрешаването на Суецката криза, когато за пръв път бяха използвани въоръжени сили за бързо реагиране под флага на ООН. Както вървят събитията около поредната руска агресия срещу Украйна, има съвсем реална вероятност Русия да бъде обявена за страна спонсор на тероризма и изключена от ООН с всички произтичащи от това последици.
Roman Hitchev, фейсбук