Импотентите Пригожин и Кадиров, вероятно, с подкрепата на Золотов, вече мислят за „живот след Путин“

Гари Каспаров

 

Ако съдим по последната му реч, Путин вече нищо не разбира

Тази война трябва да стане последната война на РФ, тогава ще можем да говорим, че светът започва да се променя към добро, казва известният опозиционер пред украинското онлайн издание „Обозревател“

Интервю на Орест Сохар

- От лагера на американските републиканци дни преди изборите се чуват гласове, че когато победят, ще преразгледат политиката за подкрепа на Украйна.

- В средите на експертната общност, в администрацията, сред американския елит съществува такава позиция: „Украйна сега е в подем, но има едно „но“ - невъзможно е да бъде разгромена ядрена държава. Тоест, така или иначе в някакъв момент ще се наложи да се договаряме за нещо с нея и сега трябва да бъдат създадени контурите на този мирен процес“. 
Това е най-опасният наратив: да, ние сме на страната на Украйна, трябва да и помагаме, Путин не е прав, но Украйна не може да победи, окончателен разгром на руската армия е невъзможен. 
Ето това „но“ задрасква всичко останало. 
Моят отговор е: не, не просто е възможен, той е необходим и няма никакъв друг начин войната да приключи, освен с тотален разгром на путинската армия в Украйна, прогонването и от Украйна и връщане на всичките и територии.
Просто част от американския истаблишмънт оценява неадекватно сегашната ситуация в света. Те продължават да мислят с категориите на Студената война, Съветския съюз и така нататък. Те не разбират, че светът се е променил.
И всъщност тази война не е само украинска, това е война за изграждане на новия международен ред. XXI век трябва да премине в ново качество, защото резултатът от студената война, за съжаление, не беше финализиран. Останаха нерешени въпроси, и не беше решен главният въпрос: какво да се прави с руската империя? 
В ХХІ век не може да съществува империя, която решава въпросите с агресия.
Премахнахме съветската власт, ликвидирахме компартията за известно време, но главното остава  - същността. Източникът на всички проблеми е агресивната същност на империята, която столетия се е възраждала в различни форми. Затова тази война трябва да стане последната война на РФ. Тогава ще можем да говорим, че светът започва да се променя към добро.

- Белият дом обаче казва, че е готов да помогне на Украйна да победи, но в същото време се бави с военната помощ.

- На мен ми се струва, че американският истаблишмънт досега не е постигнал съгласие: Какво ще стане после? 
Добре, разгромили сме Путин, разгромената руска армия, излъгана и озлобена ще се върне у дома. Икономическата ситуация е катастрофална. Най-вероятно ще започнат центробежни процеси, стихиен разпад на страната. 
И никой не знае какво трябва да се прави в такава ситуация.

- Но рано или късно ще им се налижи да решават „руския въпрос“? 

- Ние се намиране в период на исторически прелом и днешните решения ще влияят върху световната политика в продължение на десетилетия. Създава се нова инфраструктура на света, а хората, които днес трябва да вземат тези решения, не бяха подготвени морално за тях. Някои – защото нямат опит, Байдън, защото е стар и  разбира, че не е годен за ролята на човека, който ще промени света.
Същият въпрос стои пред европейците, при това те по-бързо разбраха за какво трябва да се подготвят. 
Войната се води едва девет месеца, а светът вече се промени. Светът днес и светът преди 24 февруари са съвсем различни. 

- Си Цзинпин заяви, че Китай е готов да се договаря със САЩ по ключови въпроси, включително Тайван и Русия. Какво означава това?

- След последния конгрес на китайската компартия Си получи абсолютна власт, каквато не е имало от времето на Мао и естествено той няма да иска да се раздели с нея. Затова и трябва да бъде потвърдено, че неговата власт се базира на този политически курс, който доминира сега. А това е курс към окупация на Тайван. Те го наричат „възсъединение“, но то си е окупация, защото Тайван е независима държава. Невъзможно е да бъде окупиран Тайван без да се влезе в конфликт с Америка и Си Дзин Пин в прав текст предлага сделка: ние изоставяме Путин, вие изоставяте Тайван. Толкова е очевидно, казано е почти в прав текст. 
Но не мисля, че Байдън може да сключи такава сделка. За Америка ще бъде крайно болезнено предаването на Тайван. Освен това крах на Русия означава, че Китай ще получи възможност за заграби руските земи в Далечния Изток и Източен Сибир. Американците не са готови на това.
И тогава за Русия ще има само един избор – или да стане китайски сателит с някакви откъснати западни територии, или опит да запази основната част от Русия, може би, без Чечня и така нататък, но на всяка цена да намери възможност да се съедини с Европа.
Естествено, след плащането на репарации, наказание на военнопрестъпниците и т.н. Не съществуват никакви други варианти.
Аз предполагам, че американците също разбират това и затова засега не са готови за сделка с Китай. Самият Си подхожда много далновидно към този въпрос: той разбира, че Путин вече реално е загубил, да го предаде в замяна на Тайван е крайно изгодно за китайците. Защото това, което реално ги интересува е Тайван, а с руснаците могат да се оправят и по-късно.

- Путин разбира ли, че го предават?

- Ако съдим по последната му реч, той вече нищо не разбира. Но фактът, че Си Дзин Пин не го поздрави за 70-тия му рожден ден, но поздрави таджикския президент за неговия 70-ти юбилей би трябвало да стане за Путин повече от очевиден сигнал, че вече са го отписали.

- Вие вярвате ли в нелинейния изход от войната? Имам предвид, че победата ще се случи не толкова на бойното поле, колкото на някакво събитие в Кремъл, появата нов господар на Кремъл, който ще заеме друга позиция?

– Не бих разделял тези събития. Безусловно, ако нещо се случи в Кремъл, в бункера, то ще е резултат от украинските военни победи. Затова Путин така се държи за Херсон. Путин се опитва да направи нещо, навярно ще опита все пак да мине в настъпление на север. Нужни са му поне някакви резултати, за да не изглежда пълен лузер. Диктатор, който търпи поражение, е обречен. Рано или късно някой започва да заговорничи против него, даже импотентите, с които той се е обградил. Същите тези Пригожин и Кадиров, вероятно, с подкрепата на Золотов, вече мислят за „живот след Путин“, подготвят си частни армии. Изначалната вертикала на властта вече я няма, а диктатурата не може да съществува без това.
Превземането на Херсон, навлизане на украинските войски в Крим ще създадат предпоставки за държавен преврат. Нещо повече, санкциите също работят. Да, по-бавно, отколкото ни се иска, но работят, руската икономика потъва към дъното. 
Макар че на Украйна и предстои много тежка, страшна зима, но ситуацията в Русия ще бъде по-лоша. 
Ако погледнем данните, с които разполагаме и можем да анализираме, до следващата пролет руската промишленост вече няма да може да подсигурява военните действия. Не говоря за всичко останало. Това означава, че ще бъде създадена ситуация, в която ще се насложат хаосът в управлението, икономическият колапс, изгубената война, ръст на престъпността. Ако това не са компонентите за революционен взрив, не знам кое би било.

- Как си представяте, че ще се случи това? Защо са им на Пригожин и Кадиров собствени армии?

- Мисля, че никой не знае точния сценарий, но всички разбират, че нещо ще се случи. Режимът е обречен, а конкретният сценарий е вторичен.
Кадиров, Пригожин и всички останали разбират, че нещо ще се случи и трябва да се готвят за това. В ситуация, когато страната се потапя в хаос, трябва да имаш собствена армия, свой ресурс, който да можеш да използваш. 
Но те не разбират, че стабилната власт в Русия е възможна само в случай, че бъдат свалени санкциите. Затова нито Пригожин, нито Кадиров, нито другите като тях, няма да могат да се задържат, ако не получат подкрепа от Запада за сваляне на санкциите.
От моя гледна точка, единствено стабилно правителство може да бъде това, което успее да постигне сваляне на санкциите, изпълняване на всички условия, включително предаване на военнопрестъпниците, към които спадат Пригожин, Кадиров и много други хора. Не може да се разчита на това, че военните със сила ще удържат страна, която се намира в тотален хаос.

- Ние разбираме, че следващ ръководител на Русия ще бъде човек, който най-вероятно ще бъде от обкръжението на Путин, но по-малко токсичен. Допускате ли, че е възможно това да бъде съвършено друг човек, от либералната опозиция, например? 

- Никой не знае как ще се развият нещата. Възможно е властта да се окаже в ръцете на хора близки до Путин. Винаги става така, а после всичко ще зависи от Запада. Искам още веднъж да кажа: в Русия не може да има устойчиво политическо равновесие без сваляне на санкциите.
И тук се връщаме към началото на разговора ни – към това, че американският, а и европейският елит също, засега не са готови за кардинални промени. Не просто за радикални промени, а за преустройство на цялата световна конфигурация.
Ясно е, че Русия ще бъде съвсем друга. 
Мисля, че географските граници ще се променят, защото и Чечня, и Татарстан, и Якутия ще се ориентират, но главният въпрос е готов ли е Западът да формулира ключовите условия за слагане край на войната?
Първото е пълното освобождение на всички украински територии, Крим и Севастопол, включително. Засега това на Запад не е артикулирано ясно от никого. Второ – изплащането на всички репарации в съответствие с оценките на международни експерти. Ние говорим за 500 милиарда долара. Третото услови, най-важното, според мен, привличането на военните престъпници към наказателна отговорност.
Ако тези искания бъдат заявени, на Путин няма да му останат никакви приближени във властта.
Превод: Faktor.bg

намирам същото, което си мисля сам :):):).
Дали руснаците са готови да станат камикадзета?
Едва ли. Сигурно не им се иска много.
Пък и не помага...

Ще я прочета отново.
Преобладава мнението, че ЕС е лабав, сериозните са американците. Лошото е обаче, че там, както по целия свят, ги гази вълната на опростачването.Дъщеря ни живее в Америка и съм наясно с тях. Върхът на опростачването им бе по времето на Тръмп, но това време тлее и може да се върне след две години.

- Путин разбира ли, че го предават?

- Ако съдим по последната му реч, той вече нищо не разбира. Но фактът, че Си Дзин Пин не го поздрави за 70-тия му рожден ден, но поздрави таджикския президент за неговия 70-ти юбилей би трябвало да стане за Путин повече от очевиден сигнал, че вече са го отписали.

- Вие вярвате ли в нелинейния изход от войната? Имам предвид, че победата ще се случи не толкова на бойното поле, колкото на някакво събитие в Кремъл, появата нов господар на Кремъл, който ще заеме друга позиция?