Стотици хиляди българи, които си купиха “сигурност” от Държавна сигурност, днес добиват от Русия, харчат в Европа

(по истински случай)
След гласуването на българските социалисти в ЕП, днес личната ми дефиниция за комунизъм е: 
извънредно нагли мошеници покачени на висока трибуна, които говорят на тълпи лишени от разсъдък. 

Комунизмът има много лица и точно толкова задници

 Но най-отгоре, заповеднически тон дава, най-наглия задник. Когато той си отвори устата, наличната интелигенция я затваря, но всички дебнат кой ще аплодира първи. Днес ще чуете, че комунизмът отдавна не съществува, дори никой не е виждал жив комунизъм. По едно време писаха, че бродил из Европа. Какво ли не пишат. Тук има истина, никъде от познатите ни планети, плюс невидимата част на Луната, комунизмът не е успял да изгради, поне една свободна и успешна държава. Никъде. 
Може би светът е лишен от смисъл, но най-безсмисленото занимание, на което човек може да обрече себе си, е, да се опитва с аргументи и разумни мисли да сложи ред в един стълпен народ, системно потискан и идеологизиран. Ако това ви утешава - хаосът ни създаде, хаосът ще ни погълне ОК. Но ако сте българин в държава с несменяем, вожд - задник, гримиран като баща на народите, не забравяйте, че несъгласните, неръкопляскащите и с повече разум в главите - попадат най-бързо в килия.
Това е важен признак. Разбрах го в килията. Днес крадат и не влизат в килия. Но махалото на Фуко се връща. Стотици хиляди българи, които си купиха “сигурност” от Държавна сигурност, днес добиват от Русия, харчат в Европа. Тези 

негодници съсипват България

 Продължават да се събират като папатаци в президентството, в Европарламента. Радват се на висок рейтинг?! Ако комунизмът и всичките му превъплащения имат някаква миризма, то със сигурност, е амонячния лъх от партенките на ефрейтор Грозданов. Този забележителен ефрейтор от казармата над Копривщица имаше навик, който помня, като клип на ужасите. След поредната безумна строева бързо си сваляше обувките, изтегляше партенките с рязко движение и яростно ги захвърляше към стената. През това време ръсеше исполински псувни. Партенките литваха, като два гълъба преметачи, с плясък залепваха, на стената; стояха няколко секунди, като застинали катерици, които се преструват на сухи клончета, сетне падаха на пода. Никога едновременно. После гадаехме, като в тест на Херман Роршах, какви образи и сюжети има във вонящия парцал. Руският канибал Чикатило на подобен мастилен тест е видял прилеп. Наоколо се стелеше ужасна миризма на казармен комунизъм. Да се въведе дисциплина - превенция на комунизма е добра, но неизпълнима идея. Тълпите без комунизъм страдат. Каквото и да скандират: равенство, братство, мафия…те искат едно - някакъв комунизъм. Трепетликат хиляди червени знамена, които подвеждат, че народът винаги е прав. “Не можете да излъжете народа”. Настояват за комунизъм и след продължително трупополагане, лъжи и фалшификации - ето го, той идва. 

Кои са първите симптоми на тази зараза. Упойваща и анестезираща миризма на партенки и непрани чорапи. Москва пови точно такива партенки на краката на своите войници. Вместо луксозни маратонки, чорапи от чист памук, бутонки и участие в световното първенство по футбол - получиха партенките на ефрейтор Грозданов. Както пише Ерих Ремарк в Африка - труповете смърдят, но бързо се превръщат на мумии, но 

“най-дълго и ужасно миришат труповете в Русия...”

Комунизмът и неговите клонинги трябва да се изгарят, както чумните и туберколозни бацили. Тук яденето на чесън не помага, да не отваряме дума за пасти… Щом чуете някой да говори от името на народа, против Европейската ни принадлежност, против осъждането на Русия за безумната война, наоколо да се носи аромат на погълнат чесън, партенки и лепкави чорапи, бягайте с еленови скокове през, храсти, клекове, заблатени и торфени местности, към утвърдените демокрации. Преди това, опитайте през избирателните урни да подложите крак на поредния стотинков нагъл задник устремил се към властта. Позагледах днес дебати, ебати. Ами народът български, платените вътрешни врагове, вкупом си искат партенките и комунизма.
Христо Слави Рачев

Така наречената независимост на така наречените
независими Грузия, Армения, Полша, Финландия и т. н. е
само измамваща привидност, която прикрива пълната
зависимост на тези, така да се каже, държави от една
или друга група империалисти.
Разбира се, покрайнините на Русия, нациите и племената, които населяват тези покрайнини, както и всички
други нации, имат неотменното право на отделяне от
Русия, и ако някоя от тези нации би решила с мнозинство да се отдели от Русия, както това стана с Финландия през 1917 година, то Русия вероятно щеше да
констатира факта и да санкционира отделянето. Но тук
става дума не за правата на нациите, които са неоспорими, а за интересите на народните маси както от центъра, така и от покрайнините, става дума за характера
на онази агитация, който (характер) се определя от тези
интереси и която (агитация) трябва да води нашата
партия, ако тя (партията) не иска да се самоотрече, ако
иска да повлияе върху волята на трудовите маси от
националностите в определена насока. А интересите на
народните маси говорят, че искането за отделяне на
покрайнините при дадения стадий на революцията е дълбоко контрареволюционно.
Също така трябва да бъде изключена като форма на
съюз между центъра и покрайнините на Русия и така
наречената културно-национална автономия. Практиката
на Австро-Унгария (родината на културно-националната
автономия) през последните десет години показа цялата
ефимерност и нежизнеспособност на културно-националната автономия като форма на съюз между трудовите
маси на националностите в една многонационална държава. Шпрингер и Бауер, тези създатели на културнонационалната автономия, които седят сега пред разбитото
корито на своята хитроумна национална програма, служат като живо доказателство за това. Най-после, глашатаят на културно-националната автономия в Русия, някога
знаменитият Бунд, бе принуден неотдавна сам да признае
298 и. в. с т я л и н
официално ненужността на културно-националната автономия, заявявайки открито, че:

„Искането на национално-културна автономия, издигнато в рамките на капиталистическия строй, губи своя
смисъл в условията на социалистическата революция“
(виж „XII Конференция на Бунд“, стр. 21, 1920 г.).
Остава областната автономия на покрайнините,
отличаващи се с особен бит и национален състав, като
единствено целесъобразна форма на съюз между центъра
и покрайнините, автономия, която трябва да свърже
покрайнините на Русия с центъра чрез федеративни
връзки. Т. е. същата съветска автономия, която бе провъзгласена от съветската власт още в първите дни на
нейното възникване и която се провежда сега в покрайнините във вид на административни комуни и автономни
съветски републики.
Съветската автономия не е нещо застинало и веднаж
завинаги дадено, тя допуска най-разнообразни форми и
степени на своето развитие. От тясна административна
автономия (немците в Поволжието, чувашите, карелите)
тя преминава към по-широка политическа автономия
(башкирите, татарите от Поволжието, киргизите), от
широка политическа автономия — към още по-разширената нейна форма (Украйна, Туркестан), най-сетне от
украинския тип автономия — към висшата форма на
автономията, към договорните отношения (Азербайджан).
Тази еластичност на съветската автономия........"

Тя, много еластична, тая съветска автонимия бе?!

Я там, по-далече, ако обичате, от съветската автономия и производните й.

Едно от двете:
или украинският, азербайджанският, киргизкият, узбекският, башкирският и прочее езици представляват действителна реалност, при което в тези области следователно е абсолютно необходимо да бъдат развити родното'
училище, съд, администрация, органи на властта от местни
хора и тогава — съветската автономия трябва да бъде
проведена в тези области докрай, безрезервно;
или украинският, азербайджанският и прочее езици
са празна измислица, училища и други институти на роден,
език следователно не са нужни и тогава — съветската
автономия трябва да бъде захвърлена далече като ненужна
вехтория.
Търсенето на трети път е резултат на непознаване
на работата или на печално недомислие.

Е тука се напиках да се смея :).

Тоест, ако например преките мерки за сгъстяването
на квартирите в Азербайджан отблъсква от нас азербайджанските маси, които смятат квартирата, домашното
огнище за неприкосновено и свещено, то ясно е, че преките мерки за сгъстяване на населението по жилища
трябва да бъдат заменени с косвени, обходни мерки за
постигането на същата цел. Или пък : ако например
дагестанските маси, силно заразени с религиозни предразсъдъци, вървят след комунистите „въз основа на
шарията“, то ясно е, че преките мерки за борба с религиозните предразсъдъци в тази страна трябва да бъдат
заменени с косвени, по-предпазливи мерки и т. н. и т. н.

„Правда“ № 226,
10 октомври 1920 вПодпис : И. Стал и н.

Тоя идиот е идол на "народните маси", ти да видиш?
Егати?!

"След гласуването на българските социалисти в ЕП, днес личната ми дефиниция за комунизъм е: 
извънредно нагли мошеници покачени на висока трибуна, които говорят на тълпи лишени от разсъдък. 
Комунизмът има много лица и точно толкова задници"

Поздравления за публикацията и за автора!