Изкривената православна вяра (т.е. по църковно казано ерес) „става основа на идеологията на режима на Путин“. Това е основната теза на голямата програмна реч, произнесена от Вселенския (Константинополски) патриарх Вартоломей (Архондонис), „първият почетен” йерарх на световното православие.  

Той произнесе тези силни думи пред конференцията за международна политика, която се провежда тези дни в Абу Даби, като платформа за представяне на подробен план за разрушаване на глобалната структура на Руската православна църква, която е плътно слята с режима на Путин и се готви да сподели историческата му съдба.

 

Това е един вид Валдайски клуб, оглавяван от ръководителя на Френския институт за международни отношения проф. Тиери дьо Монбриал и обединяващ авторитетни политолози и дипломати от Изтока и Запада. Тази година конференцията за международна политика, организирана от едноименната фондация, беше изцяло посветена на събитията в и около Украйна. А водачът на световното православие, който има докторска степен от Мюнхенския и Папския Григориански университети, предложи собствен анализ на причините за тази катастрофа, основан на църковната история и каноничното право.

 

Постсекуларизмът, който замени капиталистическия материализъм и комунистическия атеизъм, направи религиозната реторика и символи много популярни в международната политика. Но сливането на тези символи с неоимпериализма на Москва, остатъците от съветската идеология и параноята на един-единствен политически лидер създаде много грозен, кървав хибрид. За първи път Вартоломей така категорично нарича с толкова остри думи взаимодействието на РПЦ с режима на Кремъл.

 

Но с избухването на войната през 2022 г., особено след като руската пропаганда започна да я превръща в „свещена“, се оказа, че дори в нашия „просветен“ век ереста може да доведе до масови кръвопролития в безумен опит да унищожат една от най-големите европейски държави - Украйна.

 

Вселенският патриарх не смята руското православие за ерес, като признава неговия „огромен интелектуален, духовен и артистичен принос“ към християнската традиция. Според него ерес е идеологията на „руския свят“ (русский мир), която се пропагандира от патриарх Кирил (Гундяев), Владимир Путин и техните идеологически слуги, които цинично използват „възраждащото се религиозно чувство на хората“, което са превърнали в политическо средство за своите безумни цели. Без опита на потапяне в съветския атеизъм, който откъсна народа на Русия от приемствеността на духовния живот, от традицията, идеологията на „руския свят“ не би могла да завладее умовете на руснаците. Тази идеология е постмодерно неоправославие, което е сляло в една бутилка чисто външните атрибути на предреволюционното имперско православие, плътността на съветския атеизъм и психическата травма, останала след разпадането на СССР.

 

От времето на монголо-татарското нашествие, което постави основите на московския империализъм, територията на съвременна Украйна се потопи във вековен процес на преразпределение между могъщи съседи. „Тази диалектика на създаване и унищожение обяснява появата на специална украинска идентичност“, казва патриарх Вартоломей. „В продължение на векове населението на Украйна е било подложено на последователни чужди доминации: руско, полско, монголско, литовско или австрийско. 20-ти век беше особено труден за украинците. Те преживяха големия сталински глад (Гладомора) и се озоваха в епицентъра на въоръжената конфронтация между Съветския съюз и нацистка Германия. Такъв труден исторически опит „обяснява желанието на Украйна да се открои от руското цяло и да се свърже с Европа и нейните ценности“. Вартоломей не свежда „украинщината“ само до спецификата на политическата история на Украйна. Патриархът вижда по-дълбоките му корени в религиозното развитие на украинците, което поне от 14 век се движи по съвсем различен вектор от този в Москва. Като Константинополски патриарх той свидетелства, че украинското православие се развива именно в рамките на византийската, „вселенска” парадигма, докато московското православие се изолира, а руската религиозна идеология се превръща в сектантска.

 

Средновековната концепция за "Москва - третият Рим" става основа за агресивното противопоставяне на Московия-Русия на останалия свят, "лежащ в злото", и "месианските" стремежи на Московия да "освободи" целия този свят, тоест да го включи в своята бълнувана световна империя. Патриархът направи тривиален паралел между „месианството“ на Москва и „идеите на германския национализъм“, съзряли през 19 век. и отваря врати през 30-те години.

 

Преди почти 200 години държавната църква на Руската империя започна да разцепва православния Изток, откъсвайки от Вселенската патриаршия славянски църкви, организирани по етнически принцип (предимно българската). Доктрината за етническия принцип на църковната организация е осъдена през 1872 г. от събора в Константинопол като ерес на етнофилетизма („форма на църковен расизъм“, както обяснява Вартоломей).

 

След това Църквата на Руската империя уж официално се съгласи с това осъждане, но продължи политиката си. Още в съветската епоха, когато ръководството на КГБ дава задачи на своите агенти в расо, изпратени зад граница под прикритието на Руската православна църква, постоянно се подчертава необходимостта от „подкопаване на вражеското влияние на Константинополския патриарх“.

 

Коментирайки речта на Вартоломей в предаването си на 13 декември, главният пропагандист на Кремъл Владимир Соловьов продължи тази линия, наричайки Вселенския патриарх „американски мелез“ и „сатанист“ по обичайния си начин. От своя страна патриарх Вартоломей постави Руската православна църква отговорна за мотивирането и тласкането на режима на Путин към началото на нова световна вона.

 

В днешно време старата ерес на етнофилетизма е доведена в Руската православна църква до етапа на "етнотрибализма" - доктрината за превъзходството ("специалната мисия") на един единствен народ над всички останали. Идеологията на „Руски свят“, призна патриархът, „е инструмент за легитимиране на руския експанзионизъм и основа на неговата стратегия. Очевидна е връзката с миналото на етнофилетизма и настоящето на „Руски свят“. Така вярата става основата на идеологията на кървавия режим на Путин.”

 

Очевидно патриарх Кирил е подкрепян само от подчинените му структури в Руската федерация и Беларус, но дори лоялните към Руската православна църква украински епархии се разграничиха от неговата позиция. „Руската църква използва средствата на държавата, за да установи своето влияние върху каноничната територия на другите църкви, въпреки най-елементарните правила на църковната организация на православието. Говорим за създаването на „Африканския екзархат“ на Руската православна църква и привличането в него на африкански духовници от Александрийската патриаршия, въпреки факта, че Александрийската църква е основана през 1 век пр.н.е. от апостол Марк и неговата юрисдикция над африканските територии никога не е била поставяна под въпрос в историята на християнството. Характерно е, че "екзархията" на Руската православна църква постигна максимален успех в африканските страни, в които голямо влияние налага частната руска армия "Вагнер"...

 

„Новая газета. Европа“

освен ритуалите :).
Тези хора просто са заместили аллах с христос :):):):):).
Исторически свидетелства колкото си искаш!
Пък ако някой ми обясни какви християнски празници са Масленица и Юриев ден, ще му изкажа публична благодарност.

Интересно защо на неговото мнение бе и нашият патриарх.....
Какво ли е мнението на другият акгивник по тази линия, Волокалавския митпополит полковник от ФСБ Антоний, присъствал на прием с Елеонора Мутрофванова при царо във Врана....