2. zahariada
3. radostinalassa
4. mt46
5. varg1
6. kvg55
7. panazea
8. wonder
9. leonleonovpom2
10. planinitenabulgaria
11. iw69
12. rosiela
13. missana
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. ambroziia
8. dobrota
9. vidima
10. donkatoneva



Руската дипломатка се държи с нас като с непослушни и виновни за нещо хора. Виновни, че не защитават кремълските интереси, а разсъждават и имат свое мнение.
Налага се да припомним темата за гладомора в Украйна, урок от историята, който очевидно г-жа посланичката е пропуснала. Путинофилите в България също е добре да се образоват по темата.
На 19 декември 1932 г. Централният комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките и Съветът на народните комисари на СССР разглеждат въпроса за доставките на зърно в Украйна. Те признават ситуацията за незадоволителна и инструктират Лазар Каганович и Павел Постишев да я „поправят“ като „специално упълномощени“.
Когато са регистрирани първите смъртни случаи, властите започват да издигат „стена на мълчанието“, преди всичко в самия партиен и държавен апарат. Служители са строго наказвани дори само ако обсъждат темата, да не говорим за опити да се помогне на селяните. На 23 януари 1933 г. Сталин и Молотов изпращат директива до партийните и съветските органи. В нея се подчертава: миграционните процеси, започнали в резултат на глада сред селяните, се оказва, че са организирани от „врагове на съветската власт, социалисти-революционери и агенти на Полша с цел агитация чрез селяните в северните райони на СССР срещу колективните ферми и като цяло срещу съветската власт”. На властите и тайните служби на Украинската ССР и Северен Кавказ е наредено да не допускат масовото изселване на селяни в други райони. Съответни заповеди са спуснати на транспортните отдели на ОГПУ на СССР. Така Украйна се превръща в гладуващо гето.
Към октомври 1933 г. в Украинската ССР работят 263 магазина, които имат система от малки магазини, пунктове за събиране и клонове. През 1931 г. чрез системата Torgsin в хазната са постъпили 6 милиона, през 1932 г. - около 50 милиона, през 1933 г. - 107 милиона валутни карбованци – украинската валута!
Селяните носели в тези магазини златни кръстчета, брачни халки, обици, семейни реликви и др. През деня някои приемни пунктове изкупували до 800 килограма злато. (Много често, както свидетелстват архивни документи, златото се приема от една проба, а друга се записва в регистрационните актове). В замяна на злато селяните получават хранителни стоки, а от 1933 г. - така наречените „оградни документи“, с които след това си купуват хляб и брашно. Този процес често се проточва до два месеца и се случва придобилите ги да умрат от глад. Очевидци си спомнят, че много хора са умирали на опашките за хляб.И така, какво се случва през 1932-1933 г.? Кой е виновен?.. Сталин е виновен, да, но виновни са и всички, които заедно с него провеждат „Системата Убиец“.
Големият руски писател Василий Гросман в книгата си „Всичко тече“ описва гладомора в Украйна като геноцид.
Украински деца през 1933 г. Снимка: Архив
Представете си следната картина: Детска градина, в която пристигат на проверка партийни ръководители от Москва. Децата са настанени край маси, на които е сервиран обяд. В чиниите ухае топла супа. Има второ, дори вкусен десерт. Проверяващите кимат одобрително. Никой не обръща внимание, че децата седят без да се хранят. Когато гостите си тръгват, милиционери събират храната и я изнасят. Била е нужна, за да се покаже, че всичко е наред и това да влезе в докладите до Кремъл.
Друга картина: Милиционерски групи обикалят селата и проверяват домовете на жителите за скрити храни и запаси. В 90% от къщите намират мъртви обитателите. Някои са умрели на масата, други в леглата, защото не са могли дори да станат от изнемощяване. Тази гледка е „регистрирана“ в над хиляда села.
Така че Гладоморът от 1932-1933 г. е не само геноцид, но и мащабно ограбване на хората. В началото на 1933 г. гладът в Украйна се превръща в инструмент не само на терор, но и на национална политика. Изпратен в Украйна със специално решение, Павел Постишев с „екип“ от партийни и държавни работници бързо открива виновниците за глада. Това са ... самите украинци, тоест "украинските националисти".
Тоталните политически чистки и арести не само бележат края на политиката на „украинизация“.
На 14 януари 1933 г., в отговор на многобройни запитвания от чужбина, народният комисар на външните работи на СССР Максим Литвинов заявява, че няма глад. Но истината си проправя път на Запад. И по дипломатически път, и в съобщенията на чуждестранни кореспонденти. След това на 23 февруари 1933 г. Политбюро на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките приема резолюция „За пътуванията в СССР на чуждестранни кореспонденти“. Създаден е ред, „по силата на който те могат да пътуват из СССР и да стоят в определени точки само с разрешение на Главното милиционерско управление“. Когато на Запад се организират протести срещу съветската политика на „глад“, сталинските дипломати умело (трябва да се признае) се противопоставят на това. В Съветския съюз са поканени бившият министър-председател на Франция Едуар Ерио, писателите Ромен Ролан, Анри Барбюс, Бърнар Шоу и др. Водят ги на специални места, където те не виждат гладуващи хора, а доволни работници и селяни.Например през юли 1932 г. английският писател и философ Артър Кьостлер обаче се озовава в Украйна.
Пътуването му започна от Шепетовка. Именно тук възхитено наивният европейски комунист очаква първото си запознанство с мрачния съветски живот. Той вижда страданието на украинските селяни, за което пише: „Влакът, пуфтейки, пълзеше през украинската степ, спирайки често. На всяка гара се тълпяха дрипави селяни, които ни даваха бельо и икони, молейки за малко хляб в замяна. Жените вдигнаха деца до прозорците на купето - жалки, ужасни, ръце и крака като пръчки, издути кореми, големи безжизнени глави на тънки вратове. Без да подозирам, се озовах в епицентъра на глада от 1932-1933 г., който опустоши цели региони и отне живота на няколко милиона ... ”.
Това пише през 1933 г. Кьостлер.
Друг пример е британски журналист на име Гарет Ричард Вон Джоунс на свой ред описва какво се случва в Харков и областта. Веднага е обявен за персона нон грата за Съветския съюз.
Известният английски журналист и писател Джордж Оруел с болка казва, че Гладоморът в Украйна „е бил игнориран от много английски русофили“. И не само английски.
Днес вече е друго. Известни са фактите и доказателствата за случилото се тогава. Много държави са признали Гладомора за геноцид.
Около 5 милиона украинци умират през Гладомора. Имало е случаи на канибализъм. Хора са падали от изтощение на улиците и там са умирали. Деца и родители са умирали прегърнати. Цели семейства са отрити в домовете хванати за ръце…
Василий Гросман сравнява смъртта на украинско дете „в широката степ“ и гладната смърт на еврейско дете в нацистки концлагер.
Г-жа Митрофанова и българските митрофановци се дразнят от подобни сравнения. Но това е истината.
На 1 февруари 2023 г. във Волгоград е открит паметник на Йосиф Сталин, човекът, който използва Гладомора като оръжие срещу Украйна.
Гладомор в Украйна е имало още в периодите между 1921-1923 г. и 1947-1948 г. Прибавете към милионите жертви и пострадалите от сталинските репресии, които също са милиони.
Гладът, използван като оръжие от болшевишката власт, убива също 22,43% от населението на Казахстан и 3,8 та сто от руснаците.
Новият бюст на Сталин във Волгоград е поставен недалеч от паметника на жертвите на репресиите на неговия режим. Руски парадокс…
Крайно време е да научим тези уроци.
Фрог нюз
ЛЕВИЯТ СЕКТОР – СТАРАТА НОВА ОПАСНОСТ!
НЕОБХОДИМО ЛИ Е ДА ОСЪДИМ КОМУНИЗМА - ПР...
Има обаче и още нещо в проработката "Голодомор". Иззетите стоки и храни са продадени на Европа, с валутата от тях СССР купува модерни за онова време машини.