В първите часове и дни след като нахлу на 24 февруари 2022 г. в Украйна по въздух, земя и море с дълго трупани сили по границата без обявяване на война, агресивната московия беше обхваната от еуфорията на обещаващите бърза победа за броени дни. Разликата в прогнозите на обещаващите беше в диапазона от 1 ден (и такива изхвърляния имаше в навечерието на агресията), до 3 или максимум 6 дни за овладяване на Киев. Постепенно започнаха да обещават това да се случи след някоя и друга седмица, докато…

Докато днес се навършиха 600 дни. Киев не само не падна, но и се превърна в нещо като място за поклонение и преклонение пред украинската твърдост от страна на лидерите на свободния свят. Същото се отнася и за президента Зеленски, когото с опитваха на убият или “поне” да прогонят. Меняха се непрекъснато сроковете, които му предвиждаха в рамките на времето, което му оставало на президентския пост ( нашичкият “геополитик” В. Вацев му даде неотдавна нова отстрочка-до Нова година).

Ето че Зеленски закръгли 600 дни, през които не само удържа позицията си на избран лидер, превърна се в един от най-желаните домакини на посетители от най-висок ранг от най-високо развитите държави, но и сам започна все по-интензивно да обикаля света, убеждавайки съюзниците за още подкрепа за Украйна.

Външният министър на московията Лавров, който отдавна плещи без свян за вътрешна употреба каквото му е наредено от царя (а и вече изцяло го е заменил по международните форуми, на които московията изобщо е канена), вчера се опита да говори по свой стар обичай от името на …всички, вкл. на Запада. Заяви, че Зеленски бил омръзнал на всички.

Каква еволюция само! Пред 600 дни Путлер заповяда на Зеленски в истерично изявление по рашистките телевизии да се маха незабавно, нареждайки на украинските военни да го свалят от власт. Сега говорещият от негово ( Путлерово) име Лавров се надява да му повярват по света, че същият този свят се бил изморил от Зеленски.

На тази юбилейна дата от цели 600 дни след началото на “невойната” в Украйна целта на путлеризма на фронта се е променила също толкова драстично. Вече не преследват химерата “Киев за три дни”, а превземането на Авдийвка-бивш град с 30 000 население, сринат от рашисткия валяк на войната на унищожение до размера на село с малко повече от хиляда оцеляващи жители. От социалните мрежи, през военните кореспонденти, до руския представител Небензя в ООН, та чак до самия Путлер долитат бурни публични спорове колко метра са напреднали доблестните окупатори и дали такъв напредък може да бъде определен като победа и съответно като “катастрофа” за украинските въоръжени сили. 

Най-лошият от всички фона на този издайнически за отчаянието в Кремъл шум, разбира се, остава лидерът на най-могъщата държава САЩ. Президентът Байдън наскоро пак отговори в аванс на трепетните рашистки очаквания, озвучени от Лавров и Путлер: няма да се уморим да подкрепяме Украйна. 

Това вещае нови “юбилейни” дати. За жалост те са изстрадани от украинците, на които е писано да изиграят, макар и в различен контекст и качество, ролята на афганистанците, чиято съпротива срещу съветската окупация имаше ключово значение за разпадането на СССР.

Давам думата за финал на визионера Роналд Регън, който държеше на активните действия, допринасящи за политиката разпад на Империята на злото, а не на очакванията тя да изчезне от само себе си. Във връзка с ядрения арсенал на СССР той казваше, че Съветският съюз не се стреми към победа в ядрена война, а към победа чрез заплахата с ядрено оръжие.

Днес думите му са валидни и за московията, чийто единствен коз в нейната продължаваща Специална военна излагация е ядрения шантаж, който, както се вижда, не работи. Някак си не върви битката за Авдийвка да бъде обвързана с ядрения арсенал, наследен от СССР, нали. 
Иво Инджев

баба ЦАВ-ка и др. като тях да не прочетата тази статия на Иво Инджев.
Добавям съсвсем лично убеждение - и той не е от най-чистите.