Да започнем с нещо отдавнашно и от някаква гледна точка величаво, нещо което засяга европейските и световни летописи, като измерение и проявление на предателството, да минем след това пак през нещо пак световно и европейско, но вече съвременно, от всички гледни точки опасно и никак величаво, после през нещо нашенско и от всички гледни точки тъпанарско, за да стигнем до нещо още по-днескашно и не толкова тъпанарско, колкото отблъскващо и гадно.

Що се отнася до предателите и до изменниците в световни измерения, първото място може спокойно да бъде дадено на Йосиф Флавий. Отначало той не е Флавий, а бен Матитяху, свещеник в Йерусалимския Храм. През 66-та година от Новата ера става един от водачите на юдейското въстание срещу римляните, но след като те побеждават, преминава на тяхна страна, възхвалява ги и дори приема римското родово име “Флавий”. Възнаграден е с императорска пенсия. Пише доста полезни за историята на Рим и Юдея книги.

Минаваме към съвременността. Тук на първо място може да бъде поставено предателството на Виктор Янукович, който обеща на своя народ да подпише Споразумение за асоцииране на Украйна към Европейския Съюз, но в нощта на 21 ноември 2013-та година се отметна от обещанието си и реши да присъедини Украйна не към Европейския, а към Евразийския Съюз (едно от обясненията за това отмятане е, че Путин му е обещал пет милиарда долара като за начало).

Последствията от предателството на Янукович са известни – Майдан, оранжева революция, свалянето на Янукович от власт, бягството му в Русия, поддържани от Русия отцепнически бунтове в Украйна, нахлуване на руските войски в независимата държава, последвано от световни стопански и политически сблъсъци и дори заплаха от световна война. 

Разбира се руската пропаганда и българската руска пропаганда (в България има руска пропаганда, както има и руски партии) са създали своето приказно обяснение на случките –  Майдана и оранжевата революция не са предизвикани от предателството на Янукович, а от лошата Америка, чието ЦРУ е насъскало хората да излязат на бунт срещу законноизбрата власт ( е как ЦРУ ще изкара половин милион души на бунт няма какво да се разсъждава), пак Америка и ЦРУ са смразили двата братски народа – украинския и руския, за да стигнат до война (Путин тук си е съвсем невинничък и миличък даже, само дето нахлу в Украйна), Европа се подчинява на Америка и ЦРУ, затова въвежда санкции, с които се самоубива, защото е гейска, джендърска и прогнила, докато Русия цъфти и прецъфтява, защото е нов световен полюс и така нататък, все такива едни глупотевини.

И ето вече стигаме до нашенската си учиндолска кал. Защото предателството на Слави Трифонов е също като предателството на Янукович, само дето е нашенско, битово, междуселско и махленско. Трифонов, също като Янукович, предаде своите избиратели и вместо да изчегърта Борисов, Гешев и ГЕРБ, както обеща, изчегърта “Продължаваме Промяната”, като тласна държавата в политическа бърканица и опасност от продължаване на енергийната зависимост от Русия.

Разбира се, Трифонов няма как да осъзнае последиците от чалгарското си нахлуване в политиката. И е спорно, че има разни зависими хора на мафията или задкулисието, макар това да е също възможно. По-близо до истината е едно много по-простичко обяснение. Трифонов направи това, което направи и не може нито да осъзнае предателството си, нито последиците от действията си просто защото е тъпичък. Глуповатичък един такъв. Абе направо си е тъп, няма защо да търсим по-меко определение.

Някои обявяват едно такова определение за невъзможно, защото събирал бил хиляди хора на концертите си и имал бил хиляди последователи. Да, хиляди хора си падат по неговата чалга, хиляди хора харесват песента му “за крадец не ставаш сине”, открадната, между другото от един вехт югославски филм за циганите. И хиляди хора се кикотят на тъпанарските му вицове. Това обаче не означава, че той не е тъп, точно обратното означава. Да, успя да излъже, да измами и да предаде хиляди хора, което също не значи, че е особено умен, по-скоро значи, че те не са особено такива. Но и не са дотам тъпи, все пак осъзнаха грешката си сякаш. Това, че обвинява всички други за предатели, а не и себе си, е обяснимо – една истинска среща с действителността за него би означавало разпад на личността му, а тя, колкото и външно да се препоръчва за яка и мачовска, всъщност е крехка и уязвима.

И към края предателството на президента Румен Радев, което също в много отношения наподобява това на Янукович, макар да не е толкова зрелищно. И което наподобява и това на Слави Трифонов. Все пак има разлика, която се дължи преди всичко на личностните им особености. При президента глупостта не е така ярка и зрелищна. И още. Докато тази на Трифонов е купонджийска и извънсистемна (извънслужебна), тази на Румен Радев е институционализирана (ослужбена) и тържествено – смръщена , с онова пресилено и показно чувство на отговорност, което се харесва на простонародните душевности (оттук и доверието към него).   

Освен това президентската глупост е и обяснима, доколкото за един военен прекалената мисловност е противопоказна и би могла дори да бъде забранена като пиячката и наркотиците.

Няма как да бъде обяснено на човек с дадености като тези на Радев и на неговото обкръжение, че делото на Русия е обречено, че всички развити държави трескаво търсят и намират неруски източници на нефт и газ, да не говорим за милиардите, вложени в търсене на възобновяеми източници на енергия. Няма как да му обясниш, че ламарини за компютър винаги могат да се намерят, но за изработката и програмите му са нужни изключителни научни и технически достижения, а тях ги имат само развитите държави, а не в държавите-доставчици на ламарини, петрол, газ и суровини. Няма как да му обясниш всичко това, защото представите му за Русия са като тези на Мичо Бейзадето от “Чичовци” на Вазов  “велика сила, майки…”). И всичко това, ако предположим, че глупостта на президента Румен Радев е безкористна, за разлика от глупостта на оня, дето се кипри с нея за да се хареса на миньорите и да “минава на двеста” чужбински президенти. Ако ли пък не е безкористна, то предателството му е подло и отблъскващо, понеже, за разлика от достойните политици до последно се преструваше и криеше замислите и намеренията (за разлика от Копейкин, например). Във всички случаи предателството на Румен Радев по гадост се нарежда на второ място в новата ни история след това на Тодор Живков, който искаше да ни прави Съветска Република.

И не, никое от нашите битово-калташки предателства не може да се сравни с това на Йосиф Флавий по размах и величие. Което може да мине и за утешение някакво. 
Иво Беров