Прочетен: 2999 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2023 13:43
"СТУДЕНОТО ЛЯТО НА 1953 ГОДИНА"
Това е един филм, който показва колко честни са офицерите на НКВД и как въпреки тези техни качества, много от тях стават жертва на репресивната машина на НКВД. Но зад тази фасада има импресионистично разкрити други идеи, които първо се прокрадват като побочная тема, която после става равностойна на основната и двете се преплитат. Неразстреляните офицери от НКВД са били интернирани по Сибир, от където те няма как да се завърнат. Зад тази фасада – съдбата на два заподозрени в предателство офицери - авторите на филма разкриват един исторически факт. Починал е Сталин, води се ЖЕСТОКОА /!!!/ борба за мястото му между претендентите да наследят властта му. От едната страна на поборниките са Маленков, Каганович, Молотов, Шепилов, Булганин, Хрушчов – банда от идиоти, от другата – най-силната личност тогава, шефът на НКВД, Лаврентий Берияу по-голям изрод от предните, взети заедно. След смъртта на гения на злото, Сталин, в СССР у хората, останали още такива се прокрадва желание за промяна - тези ужасии и убийства от репресивния апарат на НКВД да престанат. За да покаже Берия, че в СССР трябва твърда ръка и че без твърда ръка ще стане страшно, той изпраща заповед до всички затвори с уголовники – крадци, бандюги и всякакакви престъпници, които изтърпяват присъди, да бъдат освободени. Шефовете на затворите не знаят как, но идва приказ - отворят се вратите на затворите, почти всички по тайгата и Сибир и кзават на уголовниките:
- Вече сте свободни, излизайте.
И те излизат. 2 милиона переступники излизат навън без да имат дрехи, храна, няма и транспорт към вътрешността на страната, от където те са докарани. Престъпността е замислена по този начин от Берия, за да се стовари бедата, които тези изроди ще причинят върху хората и те отново да поискат твърда ръка, на която той е символът. Настава нещо ужасно за деревните, все още обитавани по онова време при условия на живот, близки до тези на ескимосите.
Филмът е сниман в региона на делтата на р. Енисей. Хората от селата обаче са представени като такива, които въпреки ужасно трудните условия на живот вървят по Божия път. Най-важното за тях е да наловят достатъчно риба, за да имат храна за зимата, която тук трае 9-10 месеца. Извън това те нямат никакви интереси, останал е само инстинкта им засамосъхранение. Който не е гледал филма нека се сезира върху шефа на „пристанището”, как посреща лодките.
Извън темата напомням за края на Берия. Само той и Ворошилов имат право да влизат с пищов по време на заседания на КПСС. Хрущо обаче скроява кюляфа на Берия. Докато той говори от трибуната двама офицери за специални поръчки изотзад го събарят и навиват в килима, водещ към трибуната. И един таг въвеждам, прокурорът Руденко. Очаквам подобно нещо и с Путин, но темата с килима вече е изчерпана. Ще поживеем, ще видим края му. Нито Русия, нито олигарсите, нито светът имат интерес той да бъде кърмчия на Голямата страна. Само Орбан, Радев, Вучич и Лукашенко. Няма да могат да у помогнат...
Подобно нещо – да наактивинат престъпността - направиха нашите „съкратени” служители на ДС след 1989 г, като пръкнаха мутрите, т. н. силови групировки. Те имаха задача да тероризират хората за да им покажат, че демокрация не върви, трябва здрава ръка.
Идеята на Берия да ползва уголовниките сега отново прегърна Путин.Той обаче не ги пусна от затворите, а ги включи във войната срещу Украина. Частната армия на олигарха Пригожин има личен състав от 80% затворници и 20 % млади войнци. Престъпниците някога, станали такива благодарение на ВОСР и новите бандюти, станали престъпници заради режима на Путин, бяха включенитогава и сега да работят за тези, които ги създадоха да припознаят престъпността за свой поминък..
Да напомня и за още един урок на Путин, даден му от Сталин, Голодомора. Творчески този метод бе актуализиран от Путин като Студомор – унищожаване на електроцентралите на Украина, за да измрат хората от студ или да се предадат на Путин
Подобна тактика провежда сега пРезидентът ни, който чрез политически инжеринг и служебни правителства с министри недооправени, зад чиито параван той се крие, има за цел да промени Конституцията на страната и да я направи президентска републлика. Заявка за такава чиста и свята република, начело с радеВ вече дадоха химнословниците и псалмословнииците му Слави Василев, Слави Трифонов, Иво Христов. Демокрацията е слаба рикиа, президентската република е истината! Вижте Русия, Беларус, Северна Корея, Еритрея. Радев се явява последовательник на Путин. Той обаче не ползвА затворници да свалят правителството, а простащината, култивирана от него, Трифонов и още няколко. С тях той започна линия да громи икономиката и институциите, защото сме членове на ЕС, а Путин се бори за разпад на тази организация.
Интересно, когато светът изходи Путин какво ще правят напр. Радев и Орбан?
ДОПЪЛНЕНИЕ към „статията”:
Ако я прочетат някои от интелигентните слоеве на страната ни – президента, Емили Тротинетката от кв. Манастирски ливади, Копейкин, Деси Радева, Йото Циганина от Костинброд, Нинова, Крум Белосветнатий, директорката на лудницата в Курило, забравих й името, има още само два-три интелектника в страната, да ми кажат „Евалла!” За тях спецално ще вдигна интелектуално нивото на статията:
Безспорно смъртта на Сталин е историческо събитие за СССР. Едно зло, изпратило на смърт по лагери над 30000000 дущи, една от причините за ВСВ, в която СССР губи 20000000 войници, вече го няма. Все още запазилите ценностнтата си система на хора в СССР се надяват на нещо добро, но много грешат. Интелектуалците обаче разбират какви ще бъдат промените и отразяват чрез различните видове изкуства случващото се в стрната, макар всимко друго, което не засяга смъртта на Сталин да е замразено. Берия избива лекарския консилиум, който лекува Сталин от инсулта с претекст, че те искат да го убият, а той ще го спаси. В деня на смъртта на Сталин умира Прокофиев. От НКВД, които го ненавиждат нареждат да се отворят прозорците на квартирата му за да замръзне, посе ще се оправят с него. Известен е и случая с Рихер, когото НКВД нарочва да свири преди мумифицирането на Бащата на народите.
Най-точно тези събития изобразяма чрез възможностите на музиката Шостакович. Като барометър на случващото се покрай него, той пише своята Х симфония. В нея виси въпросът – А сега накъде! – който в следващите части на имфонията получава своя отговора: На никъде!
Мисля, че Деса, Емили Тротинетката, Радев или пък Йото Циганина, може и Белосветнатия, ще прояват интерес към това произведение. Уверявам ги, че ако го разберат, ще са по-богати. Ще престанат да се занимават с политически инженеинг или тротинетки, ще престанат да слушат творбите на великия композитор Трифонов и ще са заамислят върху изкуството.
Русия е на Пушкин, не на Путин!
Прилагам линк на Десетата симфония на Шостакивич и очаквам коментари върху музиката й от Деса, Емили, Йото, Радев и другите, заради които включих в блога си това велико произведение. Може па некой да го непознава, макар да са от най-горните слоеве на интелектниките ни. Да докажат, че са такива не по документи....
Ако Украина спечели войната, която изродът Путин сега води терростическими способоми, с ракети срещу хората, ще има някаква промяна в целия свят. На такава скромна промяна се надяваваха и реснацзите след смъртта на гения на злото, но не стана, дойдоха нови изроди, те теророзират света и днес.
Агресията на Путин срещу Украина до сега води до наактивирване и сплотяване на всички ненормальники, цитирам Вучич, Орбан, Радев, Лукашенко, има и други. Освен това тя води до недоверие на всички хора в управляващите ги и липса на перспективи що да правят, та дори и да се размножават. Щом все по-страшни идиоти идват.
И идва вълната на опростачването по всички нива. Не давам за пример основната част на тези в нашето НС и МС...
Аз пък съм изтъкан от противоречия, което е самата истина, и много трудно постигам вътрешно равновесие. В едно обаче винаги съм бил последователе - в борбата ми срещу простащината...