Националното достойнство се измерва с висотата на духа, не с височината на пилоните – другото е патология на държавните символи
Илиана Славова

Хайде да си представим България различна. С работещи институции. С повече справедливост. С уредени градове и села. С модерно здравеопазване. С адекватно образование. Да си представим българската история, изчистена от кремълската митология. Българската нация - излекувана от насадения стокхолмски синдром, вменяващ преклонение пред зловеща империя, опакована като „освободителка“. Без токсичните мрежи на Кремъл, оплели икономиката, политиката, обществения ни живот. Да си представим надеждна държава, която хората не напускат, за да търсят спасение в чужбина. Държава, която цени своята култура. Достоен и принципен партньор на международното поле. 
Това са

 знаците на националното достойнство

Ако имахме всичко това, дали на някого щеше да му хрумне да забоде в хилядолетната гръд на Родопите 111-метров пилон и да провеси от него  националния флаг? Виждали ли сте подобни приумици в нормална европейска страна? Наскоро Русия монтира три подобни пилона във Финския залив, по 175 (!) метра, с три различни флага – сегашното руско знаме, това на Съветския съюз и флага на някогашната руска империя. Само че Русия не е нормална държава и е все по-малко европейска. И въпреки това гигантоманската  демонстрация на великодържавие беше удостоена с подобаваща доза сарказъм* от малцинството критично мислещи руснаци.   

Психиатърът д-р Любомир Канов определя този вид увлечения като проява на инфантилност: "Има един психологически закон, че ниското иска да бъде високо. Това се базира върху желанието да бъдеш там, където не можеш да бъдеш. В този смисъл инфантилни хора, че и цели народи, изпадат в псевдо патриотична възбуда…“. Според него, по-деликатните знаци на национално достойнство, „изразяващи се в изкуство и постижения в реалната култура, имат по-съществено значение за възвеличаване на душата на българина и за обединяване около високо културни стойности, а не около високи пилони“. 

Ако обаче  

грандоманските идеи са опит за компенсиране на съществуващи дефицити, 

то те са само обезболяващо средство, не и лекарство.   

  
Един от аргументите за поставяне на пилона при връх Рожен е  отдаването на почит към освободителите на Родопите от турска власт – след изключително тежки сражения на българската армия по време на Балканската война, през 1912 г. към България са присъединени Кърджалийско и земите на юг от Рожен в Смолянско.   21-и Средногорски полк с командир полковник Владимир Серафимов извършва боен подвиг, който остава в историята като „Родопската Шипка“.  Средногорци удържат своите позиции  срещу войската на Явер паша, която ги превъзхожда четирикратно по численост, и така спасяват от погром току-що освободените села в Смолянско. Кърджали и Източните Родопи са освободени от Хасковския отряд, предвождан от генерал Васил Делов. 

Освободителите на Родопите безусловно заслужават нашето преклонение, но истинската почит към паметта им е да носим пламъка на тяхната жертвоготовност. Тя не се изразява във височината на пилона и квадратурата на знамето. Днес не се налага да умираме по бойните полета, но всеки път когато избираме правилното пред лесното, ние почитаме своите герои. Всекидневното лично усилие е много повече от еднократен материален жест.     

Впрочем, Роженският събор, който също е намесен в проекта за издигане на пилона, води началото си от хиляди лични съдби. Преди освобождаването на Родопите тук е преминавала държавната граница – много семейства остават разделени от двете й страни. Идеята за събора идва от нуждата им да общуват помежду си. Той се провежда за първи път през 1898 г. по инициатива на отец Ангел Инджов-Комитата, който е родом от останалото след Освобождението под османска власт село Соколовци. Традицията е възобновена през 1961 г., когато се провежда родопски събор-надпяване с участието на 500 изпълнители. В него участват оркестърът „100 каба гайди“, както и малко познатите тогава изпълнителки  на родопски песни Валя Балканска, Христина Лютова, Надежда Хвойнева, Бойка Присадова, които по-късно прославят България по света. Който е чувал каба гайдите и уникалните гласове на Родопите в тяхната естествена среда знае за каква магия става дума. Ако събраните за пилона средства бъдат дадени за съхраняването на автентичното музикално наследство на региона, това ще извиси националния ни дух несравнимо повече от прът, забоден в поляната. 

Междувременно във Фейсбук се роди още една идея – с тази сума или с част от нея да се направи дарение на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, която от години е с оскъдно финансиране и е на ръба на оцеляването. В нея работят висококвалифицирани учени с международен принос в астрономията, тук се обучават студенти. Трите телескопа на обсерваторията „виждат“ в дълбокия космос, на разстояния от милиони светлинни години – звезди, мъглявини, галактики… Несъпоставимо е със 111-те метра желязо, нали?     

Родопите нямат нужда от патриотичен кич

Имат нужда все така да виждат в звездния безкрай и да омагьосват със своята музика.

*   Коментар на руския журналист и публицист  Алексей Лушников за патологията на държавните символи - материалът е публикуван на сайта Каспаров.ru:   

ГИГАНТИЗЪМ

Винаги съм казвал – следете знаците на епохата. Наблюдавайте семиотиката на нашето време. В Санкт Петербург провесиха три флага. Не просто флагове.
„Газпром“ построи във  Финския залив три специални мащабни острова. На тях през последните няколко години измайсториха три циклопски пилона. Височината на всеки от тях е 175 метра. Размерите на флаговете са 60 на 40 метра. Теглото на плата е близо  половин тон за всяко от знамената. Като цяло всичко е в духа на мизерния агитпроп и е с чудовищни размери. Точно както става във всяка умираща империя.
Но! Главното е друго. Това са самите флагове. Първият е на Русия – ясно защо. Вторият – не,  не е на Петербург, а на СССР. Третият – тук става съвсем смешно – е на руската империя. Моля? Яко! 

Получи се  истински паметник на последователността на умиращите епохи. Санкт Петербург зададе символите на трите разпада на империята. Последният е окончателен. С пилони. 

Както писа Юрий Юлианович, "…С прощален огън догаря епохата и ние гледаме сенките и светлината…"
Много скоро обикновеното знаме на Ингерманландия  ще виси на всеки честен петербургски балкон. Малко остана. 

Б. ред: Ингерманландия  е област в северозападната част на Русия, граничеща с Швеция, опустошавана от войни. Тя е била шведска и естонска територия, имала е период на суверенитет като Република Северна Ингрия. Флагът на Ингерманландия наподобява шведския, като местата на жълтото и синьото са разменени.

този път, че ще се лекува от червена чума. Тази болест е нелечима, чукундур, безмислено е - ти ще си последният комунист, онзи от романа "Завой" на Димитър Талев, който ще се опне в Болгария:)